Решение № 9502 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (ДМОС), чрез юрк. Н. Георгиева, срещу решение № 2602/21.01.2026 г. постановено по адм. д. 8600/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, включително в частта относно разноските, като твърди, че недопустимо поради липса на правен интерес от оспорване, а при условията на алтернативност навежда доводи и за неправилност - касационни основанията по чл. 209 т. 2 и т. 3 от АПК, поради което иска да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и бъде отхвърлена жалбата на Б. Е. Х.. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, пледоария по същество на спора и в писмена защита.Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, пледоария по същество на спора и писмена защита. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2602/21.01.2026 г. постановено по адм. д. 8600/2025 г. по описа на АССГ по жалба на Б. Е. Х. е отменена резолюция без дата на директора на ДМОС, с която на оспорващия е отказано разрешение да ползва 132 дни платен годишен отпуск по подадено заявление от рег. № р-653/04.07.2025 г., изпратена е преписката на органа за изпълнение на дадените с решението задължителни указания и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената резолюция е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 4 и 7 от АПК и в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните в производството доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка и е извел законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите за недопустимост на оспореното решение, вследствие на отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя, доколкото в конкретния случай, съобразно фактическите установявания на първата инстанция, няма данни заповедта, с която това е направено да е породила правно действие, предвид обжалването й, а и с оглед влизането в сила на решение № 1008/09.01.2026 г. по адм. д.№ 10246/2025 г. по описа на АССГ, за отмяна на заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г. на министъра на вътрешните работи. Изрично трябва да бъде посочено, че твърдяното трансформиране на 11.09.2025 г. на правото да се ползва платен годишен отпуск в право на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск е обусловено от прекратяването на служебното правоотношение на Б. Х., поради което с оглед съществуването на служебно правоотношение към датата издаване на оспорения пред първата инстанция административен акт, се явява неотносимо към допустимостта и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Следващото прекратяване на служебното правоотношение на Б. Х. с МВР е настъпило след постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което също не е в положение да обуслови касационно основание за неговата отмяна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ да се разреши ползването на отпуск на служителя е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Констатираното нарушение не се санира от подробните съображения, обосноваващи законосъобразността на резолюцията, изложени след подаване на жалбата, респективно възникване на процесуалното правоотношение. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което обосновано е прието от АССГ като е основание за отмяната му. Отмененият от първата инстанция акт е издаден под формата на кратка резолюция, в която липсва изложение на фактическите обстоятелства, а единствено е посочено, като правно основание „чл. 37, ал.1 от Заповед № 8121з-678/13.04.2023 г.“ За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 37 от посочените правила е уреден статута на завърналите се служители, след приключване на участието им в мисия във връзка с преназначаването им на подходяща длъжност, като в ал. 2 е уредена хипотезата на ползване на отпуск за времето, до преназначаването им на нова длъжност. В настоящия случай искането, по което е постановен отказ, е за ползване на платен годишен отпуск по общия ред за заеманата от Х. длъжност до завръщането му от мисия. Неоснователен е наведеният довод, че съдебното решение произтича и от позоваването на несъществуващи в правния спор факти. Това оплакване в касационната жалба е подкрепено с цитат от съдебния акт, който очевидно е резултат от допусната техническа грешка при възпроизвеждането на становищата на страните по спора, която по никакъв начин не се е отразила както върху установената фактическа обстановка по спора, така и при формиране на правните изводи. Решението на първата инстанция е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на приетите по делото доказателства, а формираните правни изводи се основават на установените факти и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗА е основателно и следва да бъде уважено. В съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на за възнагражденията за адвокатска работа, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото на адв. А. Живков следва да бъде определено възнаграждение в размер на 383,47 (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента). Неоснователно е направеното възражение от касатора за липса на предпоставките на чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА. В случая правната помощ е осъществена в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, предл. второ - на друг юрист, като по делото е представено удостоверение за юридическа правоспособност на Б. Х.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение