Определение № 421 от 05.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. Т. Р., [населено място], срещу разпореждане от 15.12.2011 г. по ч. гр. дело № 2923/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната и жалба срещу определение №1713 от 03.10.2011 г. по ч.гр. дело №2923/2011 г. на Софийския апелативен съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Софийският апелативен съд е приел, че определение №1713 от 03.10.2011 г. по ч.гр. дело №2923/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 07.06.2011 г. по гр. дело №2863/2006 г. на Софийския градски съд за прекратяване производството по делото по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД на Р. И. Г. срещу жалбоподателката, не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Определение №1713 от 03.10.2011 год. по ч.гр. дело №2923/2011 г. на Софийския апелативен съд не е от този вид, защото с него е уважена частната жалба срещу преграждащото определение. Така с него не се прегражда развитието на исковото производство и евентуалният порок би могъл да бъде отстранен чрез обжалване на самото съдебно решение. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.