Определение № 809 от 21.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 584/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител Т. Н. А. - експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност срещу разпореждане от 03.05.2012г., постановено по в. т. дело № 332/2011г. на Апелативен съд Велико Т., с което е върната касационна жалба вх. № 1732 от 25.04.2012г. на Национална агенция за приходите срещу решение № 81/22.03.2012г. по в. т. дело № 332/2011г. на Апелативен съд Велико Т. поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на процесуалния закон. Излага доводи, че въззивното решение не е вписано в Търговския регистър, а само е регистрирано по партидата на [фирма] в несъстоятелност, поради което касационната жалба е подадена в срок – седмодневен срок от съобщаването му по реда на ГПК. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приравнил регистрирането на съдебното решение с неговото вписване, тъй като законодателят изрично е разграничил оповестителното действие на подлежащите на вписване обстоятелства и на подлежащите на обявяване. Ответниците [фирма] в несъстоятелност, [населено място], област Р. и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С решение № 81/22.03.2012г. по в. т. дело № 332/2011г. Апелативен съд Велико Т. е потвърдил решение № 152/29.06.2011г. по т. д. по несъстоятелност № 410/2010г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – 31.12.2008г. Съгласно чл. 633, ал. 1 Т З решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Посочената разпоредба се явява специална спрямо чл. 283 ГПК, в който преклузивният срок за подаване на касационна жалба е едномесечен от връчване на обжалваното решение на страната. Препис от въззивното решение е получено от НАП на 17.04.2012г. Същото е вписано в Търговския регистър на 29.03.2012г. и следователно срокът за подаване на касационна жалба е изтекъл на 05.04.2012г. – четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба е изпратена чрез D. на 24.04.2012г. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ. С изтичането на специалния преклузивен срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на въззивното решение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че въззивното решение не е вписано в Търговския регистър, а само е регистрирано по партидата на [фирма] в несъстоятелност, поради което касационната жалба е подадена в срок – седмодневен срок от съобщаването му по реда на ГПК. Вписването на въззивното решение, постановено по въззивна жалба срещу решението по чл. 630 ТЗ, се извършва чрез неговото оповестяване в търговския регистър. Действието на вписването на въззивното решение по смисъла на чл. 633 ТЗ, т. е. на оповестяването на решението в търговския регистър се изразява в придаване на публичност на акта, в случая на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд по чл. 630 ТЗ. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Великотърновският апелативен съд законосъобразно е върнал подадената касационна жалба с обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение