Определение № 4803 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 14631/05.08.2025 г. от Г. Д. Б., подадена чрез пълномощника адвокат М. Д., и по молба вх. № 13315/15.07.2025 г. от Ф. В. Т., подадена чрез пълномощника адвокат В. Х., с искане за изменение на решение № 405 от 03.07.2025 г. по гр. д. № 1388/2024 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК. В молбата на Г. Б. е направено искане за отвод на съдебния състав при произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските. Молителят счита, че спорът относно разноските е вече разгледан от съдиите, постановили касационното решение, което е пречка да се произнасят по искането за изменение на разноските. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид доводите на молителителя, намира следното: С решение № 405/03.07.2025 г. по гр. д. № 1388/2024 г. на ВКС, II г. о., е отменено въззивно решение № 1507/01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1903/2023 г. Окръжен съд – Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 1039/09.03.2023 г. по гр. д. № 18443/2021 г. на Районен съд – Пловдив в частта, в която Ф. В. Т. е осъдена да преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на Г. Д. Б., да упражнява правото си на собственост върху 748,18/1039 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], като преустанови паркирането на собствения си автомобил в незастроената част от поземления имот, както и в частта за разноските, присъдени във въззивната /в размер на 600лева/ и в първата инстанция /в размер на 612,25 лева/ в полза на Г. Б. по отношение на предявения от него иск. Вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Б., [населено място], срещу Ф. Т., [населено място], иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена да преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на Г. Б. да упражнява правото си на собственост върху 748,18/1039 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], като преустанови паркирането на собствения си автомобил в незастроената част от поземления имот, както и Г. Б. е осъден да заплати на Ф. Т. разноски за всички инстанции по предявения от него иск в размер на общо 3980 лева /за касационната и първата инстанция/. В останалата част, касаеща разноските, както и в частта с характер на определение, с която е потвърдено определение № 6035/2023г. по гр.д.№18443/2021г. на Районен съд – Пловдив, с което в полза на Г. Б. са присъдени разноски в размера до 800 лева по насрещния иск, решението е потвърдено. След като прецени изложените в молбата аргументи намира, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 22 ГПК за отстраняване на членовете на съдебния състав от разглеждането на постъпилата молба за изменение в частта за разноските на решение № 405/03.07.2025 г., постановено по делото. Не са налице никакви конкретни обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които могат да породят основателно съмнение в безпристрастието на членовете на съдебния състав при разглеждане на делото и за проява на субективно отношение, рефлектиращо върху обективността му. Не са налице факти, сочещи на негова заинтересованост от изхода на делото и изключващи участието му при разглеждане на същото, поради което така направеният отвод не може да бъде приет. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по молба за допълнение или изменение постановеното решение в частта за разноските е постановилият решението съд, поради което не е налице и основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК за отвод. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.