Определение № 538 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев, срещу Определение №3513/05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1458/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - Варна, с което е оставена без разглеждане негова жалба, озаглавена искова молба, с правно основание чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, срещу Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ и е прекратено производството по делото, както и е оставена без уважение негова молба за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. С частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното определение в двете му части и се иска да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение Административен съд - Варна е приел за установено, че с оглед направените от Неделчев изявления в жалбата, озаглавена искова молба, последният не обжалва Решение № ППН-01-875/2021 от 23.06.2023 г. на КЗЛД, а на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД оспорва извършено от Комисията предоставяне на информация в това решение, която ще достигне до другия участник в производството – Кметство Младост, касаеща негови лични данни, чрез цитиране на три съдебни акта на Върховния административен съд /ВАС/. Съдът е направил извод, че КЗЛД с оглед правомощията си при постановяване на своите актове не действа като администратор и обработващ лични данни по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ЗЗЛД. На следващо място първоинстанционният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД на съдебно обжалване подлежат действията на администратора и обработващ личните данни, каквито не са действията на КЗЛД по постановяване на Решение № ППН-01-875/2021 от 23.06.2023 г. С оглед изложеното АС - Варна е приел жалбата на Неделчев за недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Относно искането за предоставяне на правна помощ съдът е намерил, че за недопустими жалби разпоредбата на чл.24, т.2, пр. последно от Закона за правната помощ не предвижда предоставянето на правна помощ, поради което и искането за предоставяне на такава е неоснователно. По изложените доводи съдът не е уважил и молбата за предоставяне на правна помощ. Определението е законосъобразно. Съдът е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД не е исково, а такова по обжалване пред съда по реда на АПК на действия и актове на администраторите на лични данни, които едновременно с това са и административни органи. Според чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. При анализ на относимите правни норми, както и с оглед правомощията и статута на КЗЛД, посочени в чл.6 на ЗЗЛД, правилно е прието от първоинстанционния съд, че Комисията при издаването на своите актове не действа като администратор на лични данни, поради което и направеният правен извод за липса на предмет на съдебно обжалване, което прави жалбата недопустима по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. В тази връзка се явява правилен и законосъобразен и изводът на съда, че за недопустими жалби не се предвижда предоставянето на правна помощ. При липсата не основания за отмяна определението, последното като правилно следва да се остави в сила. По горните съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение