Решение № 7989 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2009 г.

Решение № 7989 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила частна жалба от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, гр. София, представлявана от Бисер Дачев - Изпълнителен директор, представляван от Христина Христова Иванова, процесуален представител по пълномощно на ИАГ София, работеща по служебно правоотношение като главен юрисконсулт в РДГ В. Търново, против Решение № 474/19.10.2009 г. на Административен съд Велико Търново - седми състав (без да е посочено делото, но очевидно се касае за адм. дело № 104/2009 г.), с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите срещу Заповед № РД 14-142/04.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново за одобряване на протоколно решение № 7/27.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, и частта на решението, с която се оставя без разглеждане имот № 223, землището на село Джулюница, област В. Търново. Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и в тази връзка са нарушени материалните норми на законодателството на Република България. Развива подробни мотиви, с които моли решението да бъде отменено изцяло. Допълнително са постъпили и писмени бележки. Ответникът - Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново не взема отношение. От заинтересованата страна - Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено становище, в което се моли жалбата да бъде оставена без уважение. От заинтересованата страна - Кмета на Община Стражица е постъпил писмен Отговор, според който решението на съда е правилно, обосновано и постановено съобразно закона. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не взема отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице релевантните касационни основания за неговата отмяна. Предметът на спора касае имоти в землището на община В. Търново за които се твърди, че са включени неправилно в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в КВС, защото били земи от горски фонд, но лесоустройствените проекти не фигурират в КВС и не част от тази карта. Не съществува задължение по закон за ПК или ОСЗГ /ОСЗ/ да събират данни от лесоустройствените проекти, включени в картите, създадени по реда на ЗВСГЗГФ, при осъществяване на своята дейност, следователно комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ не е разполагала и не е била длъжна да набавя информация от тези източници, поради което не е допуснала нарушение, като не се е съобразила с тях. А въпросът какви са земите по своя характер и чия собственост са същите е решим в друго производство, ако има спор за това. Депозираната пред ВАС частна жалба следва да се приеме и за касационна, защото обжалваното с нея решение има две части, от които едната е с характер на определение, а другата е решение по съществото на спора, а постановения съдебен акт се обжалва изцяло. Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 474 от 19.10.2009 г. по административно дело № 104/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Административен съд - град Велико Търново, VII-ми състав ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Държавна агенция по горите, град София, бул. "Христо Ботев" № 55, етаж V, представлявана от доц. Стефан Юруков срещу Протоколно решение № 7/01.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), назначена със Заповед № РД-14-83/13.06.2008 г. и Заповед № РД 14-107/15.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" град Велико Търново, одобрено със Заповед № РД 14-142/04.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" град Велико Търново в частта й относно имот № 223 с площ 2842,039 дка широколистни, намиращи се в землището на село Джулюница и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. С трети диспозитив на същото решение съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавна агенция по горите, град София, бул. "Христо Ботев" № 55, етаж V, представлявана от доц. Стефан Юруков, срещу Протоколно Решение № 7/01.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), назначена със Заповед № РД-14-83/13.06.2008 г. и Заповед № РД 14-107/15.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" град Велико Търново, одобрено със Заповед № РД 14-142/04.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" град Велико Търново, в останалите й части относно конкретно изброени имоти в землището на община Стражица. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред нея жалба е частично процесуално допустима. По отношение на имот № 223 е констатирал, че не се намира в землище към община Стражица, а в землище към община Лясковец, което не е предмет на оспореното решение. А по отношение на останалите имоти е констатирал, че в КВС са отразени като земеделски земи, по вид и НТП същите съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците и няма доказателства, от които да се установи, че същите неправилно са причислени към земите, които община Стражица стопанисва или управлява по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При наличието на КВС и точното й възпроизвеждане в Протоколното решение на комисията съдът е посочил, че доводите на жалбоподателя, че процесните имоти не са земеделски земи не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство и не се отразяват върху законосъобразността на оспорения административен акт. За Държавната агенция по горите е съществувала възможност да инициира промени в КВС при установяване на грешки в нея. В тази връзка за ирелевантни са приети твърденията, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи. Така постановеното съдебно решение във всичките му части е правилно. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ към Министерски съвет на Република България, преобразувана съгласно ПМС № 246 от 15 октомври 2009 г. в ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ към министъра на земеделието и храните, е оспорила пред Административен съд - Велико Търново Протоколно решение № 7/01.12.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, назначена със Заповед № РД-14-83/13.06.2008 г. и Заповед № РД 14-107/15.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново, одобрено със заповед № РД-14-142/04.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново. Тази жалба е оставена "без движение", като е указано на жалбоподателя да уточни коя част от протоколното решение обжалва, като посочи за кои конкретни имоти (с № ), от кои землища (вкл. с ЕКАТТЕ), с каква площ се отнася жалбата, ведно с доказателства за включването на земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите. С писмо изх. № 24-30/25.02.2009 г. и входящ в Административен съд - Велико Търново № 1253/04.03.2009 г., жалбоподателят е конкретизирал оспорваните имоти по землища, като на първо място е посочил имот с № 223 - част, площ 2842,039 дка, попадащ в отдел/подотдел 240к; 240и; 235к; 229б, в землището на с. Джулюница с ЕКАТТЕ 20835. В протоколното решение и одобрената с него заповед на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново са изброени 22 землища, но измежду тях не фигурира землище с. Джулюница, поради което правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото в тази му част, като подадена извън предмета на спора. По отношение на останалата част от съдебното решение следва да се отбележи, че основният спор по този вид дела, включително и настоящото е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, защото възраженията на жалбоподателя са, че процесните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а представляват гори, поради което неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за казусите (вкл. и настоящия) нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството (отразено изрично и в решението на Административен съд - град Велико Търново), че плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на територията на Община Стражица са влезли в сила и че комисията се е съобразила изцяло с предоставените й писмени данни, като е описала в протоколното решение спорните имоти по номер на имота, площ, и начин на трайно ползване, идентично с описанието им в КВС и в регистъра на имотите към КВС. Именно такова е и изискването на разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, в което са описани процесните имоти като гори по данни на ЛУП от 1995 г. и на ЛУП от 2005 г., с разновидности - неустроени гори; устроени гори по стар ЛУП като ПГФ; устроени гори по стар ЛУП като изключени за изкореняване, но неизкоренени до момента; устроени гори като ПГФ; новоустроени гори; неустроени гори и др., е неотносимо. Първо защото за настоящото производство са релевантни данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП и на второ място, ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". С оглед изложеното, решението на Административен съд - град Велико Търново и в тази му част е съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,