Определение № 3391 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 916/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Е. П., гражданка на У., чрез адвокат Д. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд – Бургас № 170/21.08.2024г. по в.гр.д.№217/2024г. Насрещната страна А. В. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Б. Г., оспорва жалбата. Ответникът Р. Л. и другар на касатора Е. П., е подал писмен отговор чрез определения му особен представител адвокат В. Д.. При извършената проверка за редовност и допустимост на касационната жалба съдът констатира следното: С определение №260225/13.04.2022г. първостепенният Окръжен съд – Бургас е назначил адвокат В. Д. за особен представител на ответника Р. Л.. По делото не са налице данни при администриране на касационната жалба въззивният съд да е определил възнаграждението на адвокат В. Д. за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Същото следва да бъде предварително определено и внесено от ищеца за всяка инстанция, независимо дали той е жалбоподател или не, предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК задължаваща съда да се произнесе по възнаграждението на особените представители с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Условието да бъде внесена предварително сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск и съдът следи служебно за наличието ѝ. На ищеца следва да бъдат дадени указания за внасяне на определената сума с предупреждение, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима в конкретния случай, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за изготвяне на отговор по жалба). Липсата на внесено възнаграждение за особен представител за съответната инстанция е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното и доколкото администриращият въззивен съд не е събрал предварително сумата за възнаграждение на особения представител на Р. Л. за касационното производство, пропускът следва да се поправи от настоящата инстанция. С оглед на това и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на особения представител на Р. Л. следва да се определи първоначална сума за възнаграждение в размер на 1 500лв. Същата следва да бъде заплатена от ищеца – А. В. Р. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на касационната инстанция. Мотивиран от горното, съдът