Определение № 7302 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ с ЕИК117086602 със седалище в гр. Русе, представляван от Н. С. против Определение № 1281/05.05.2026 год., постановено по административно дело № 732/2025 год. по описа на Административен съд – Русе. Заявено е твърдение, че оспореното определение, с което се прекратява производството по делото е неправилно, незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и противоречи на закона. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в случая не става въпрос за обжалване на общ административен акт (ОАА) по реда на чл. 179 от АПК в едномесечен срок, а се касае за предявено искане за нищожност на оспорения ОАА, поради което, оспорването е безсрочно. По отношение на мотивите на първоинстанционния съд, оспорващият е развил обстоятелствени доводи, относно правния интерес както от страна на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“, така и от страна на Н. С. С., който е едновременно и управител на фирмата, като срещу него има издадени Актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и Наказателни постановления (НП), в резултат на които е претърпял множество значими вреди. Допълнено е с твърдението, че в случая фирмата, която е вписана в Търговския регистър да извършва атракционен превоз е и адресат и пряко засегната от оспорената заповед, не следва да доказва допълнително своя правен интерес, доколкото заповедта засяга непосредствено възможността й да осъществява търговската си дейност. От страна на оспорващия са развити и обстоятелствени доводи по съществото на спора относно законосъобразността на Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год., издадена от Д. Н., „За Кмет“ на Община Русе, като се твърди, че същата е нищожна, поради липса на компетентност у органа, който я е постановил. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – Кмет на Община Русе не е изразил становище по оспорването. След анализ на приложените по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ срещу Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год., издадена от „За Кмет“ на Община Русе. С оспорената заповед, на основание чл. 24 „г“ от Закона за автомобилните превози, са определени маршрути за движение на атракционни съоръжения – „Туристически атракционни влакчета“ по искане на „ТУРИСТ ТРЕЙН ЕУ“ ЕООД, гр. Варна на територията на гр. Русе. В заповедта са определени два маршрута, подробно описани в т.1.1 и т. 1.2. Срещу същата заповед е подадена и жалба от физическото лице Н. С. С. от гр. Русе, като образуваното административно дело № 733/2025 год. е прекратено и жалбата е присъединена към административно дело № 732/2025 год. и двете по описа на Административен съд – Русе, за общо разглеждане. С Определение № 490/19.02.2026 год., постановено по административно дело № 732/2025 год., състав на Административен съд - Русе е оставил без разглеждане жалбата на физическото лице Н. С. срещу оспорената заповед поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото в тази му част. След проведено касационно оспорване, с Определение № 3267/24.03.2026 год., постановено по административно дело № 2553/2026 год., състав на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение е оставил в сила Определение № 490/19.02.2026 год. по административно дело № 732/2025 год. на Административен съд – Русе. С оспореното в настоящото производство Определение № 1281/05.05.2026 год., постановено по административно дело № 732/2025 год., съдебният състав на първоинстанционния административен съд е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ срещу Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе и е прекратил производството по делото, като в тежест на оспорващия са присъдени и разноски в размер на 51,13 евро. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел сезиращата го жалба за недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от оспорване. Мотивите в подкрепа на този решаващ извод са, че с оспорената заповед, на основание чл. 24г от ЗАвтП се определят маршрути за осъществяване на дейност – превоз с атракционна цел и жалбоподателя, като регистриран търговец по реда на Търговския закон от 06.06.2023 год., до момента на подаване на жалбата извършва превоз с атракционна цел именно по маршрутите, определени с оспорената заповед. От страна на съда е посочено, че твърденията в жалбата, относно прилагане на нормите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) са неотносими към правния спор. Като аргументи за недопустимост на оспорването са и изложените от съда обстоятелства, че с последваща Заповед № РД-01-16/05.01.2026 год. на Кмета на Община Русе е отменена оспорената Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе, като с отменителната заповед се удовлетворява искането на жалбоподателя за отмяна на оспорения ОАА, който престава да съществува в правния мир и не поражда действие, респ. правни последици за него. Посочено е от съда, че и Заповед № РД-01-16/05.01.2026 год. на Кмета на Община Русе също е оспорена от жалбоподателя, като позовавайки се на определени пасажи от жалбата, съда формира извод, че се оспорва и отмяната на Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе. Мотивите на съда са допълнени и с аргумента, че ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ е участвал в административното производство по издаване на ОАА, като е депозирал възражения против проекта, но не се е възползвал от възможността по чл. 179, ал. 1 от АПК да оспори Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе, а напротив е получил разрешение и е започнал осъществяване на търговската си дейност по новите маршрути. При така развитите мотиви и като е формулирал решаващ извод за липса на правен интерес от оспорване, съдът е приел жалбата за недопустима, поради което е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Без опора в нормативната регламентация са доводите на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес у ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ от оспорване на Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе. Разпоредбата на чл. 179 от АПК указва, че общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. В случая, от доказателствата по делото, а и от мотивите на оспорената заповед безспорно се установява, че ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ е участвал в производството по издаване на оспорения ОАА, като е депозирал възражение против проекта на ОАА, обстоятелствено обсъдено и в мотивите на оспорената заповед. С оглед на това и като участник в производството пред административния орган, за оспорващия е наличен правен интерес от оспорване на постановения, въпреки неговите възражения ОАА. Обстоятелството, че оспорващия не се е възползвал от възможността на оспори материалната законосъобразност на ОАА по реда и в сроковете на чл. 179 от АПК не преклудира възможността му да претендира нищожност на този ОАА, доколкото и по аргумент на чл. 177, ал. 3 от АПК липсва решение, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административния акт. В допълнение на горното следва да се има предвид и възможността, регламентирана в чл. 184, във вр. с чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В случая, от страна на оспорващия е заявено именно наличие на нищожност на ОАА, доколкото се твърди, че заповедта е подписана от лице без необходимата представителна власт. В този смисъл, обективираните в оспореното определение доводи относно просрочието на срока за оспорване по чл. 179 от АПК са изцяло ирелевантни. Мотиви в подкрепа на извода за наличие на правен интерес от оспорване на процесната заповед се извеждат от приложеното по делото допълнение към жалба с вх. № 5217/04.12.2025 год. по описа на съда, в което недвусмислено е заявено, че утвърдения със заповедта маршрут № 1 дублира маршрута, по който жалбоподателя осъществява търговската си дейност, което дублиране вреди на жалбоподателя и го прави неконкурентоспособен. Доколко така заявеното твърдение съответства на действителното фактическо положение е въпрос по същество и не оказва влияние върху допустимостта на оспорването. С така заявеното твърдение, жалбоподателя обосновава правния си интерес от оспорване. Този извод не се променя от обстоятелството, че след постановяване на оспорената Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе, ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ продължава да осъществява дейността си по утвърдените нови маршрути, доколкото тази заповед въвежда нова организация за движение на атракционните съоръжения, с която жалбоподателя следва да се съобрази, предвид допуснатото по силата на чл. 180, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на общия административен акт. В допълнение следва да се има предвид и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 год. на ВАС по т. д. № 1/2012 год., което указва, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. В мотивите на това тълкувателно решение е прието, че: „Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани. Ограничаването на кръга от лица, които имат непосредствен, личен и пряк интерес (в смисъл на нарушени или застрашени субективни права и интереси) от оспорване с цел прогласяване на нищожността на административен акт, засягащ ги лично, само до тези, които са имали правен интерес към момента на издаване на акта, води до прекалено стеснителното тълкуване на закона, до лишаването на правните субекти от правна защита. Това ограничаване би могло да валидира един нищожен акт, ако правнолегитимираното лице е пропуснало да го оспори“. Аргументи в подкрепа на тезата за недопустимост на оспорването не могат да се изведат и от обстоятелството, че с последваща Заповед № РД-01-16/05.01.2026 год. на Кмета на Община Русе са определени маршрути (общо три, описани в т.1.1, т.1.2 и т. 1.3) за движение на пътни превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел в Парка на младежта на територията на гр. Русе, с която заповед се отменя оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе. По същество, в хода на образуваното съдебно производство по оспорване на ОАА, административният орган е постановил нов ОАА, с който е отменил оспорения. Не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, че с отмяната на заповедта от органа, който е издал същата, отпада и правния интерес на жалбоподателя от искането за обявяване на нищожността на същата. По отношение на това твърдение на съда, следва да се има предвид, че правния интерес от оспорване на административния акт не отпада автоматично, доколкото този акт е произвел неблагоприятни последици (вреди) за оспорващия (каквито се и твърдят от страна на ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“), през времето в което актът е бил в сила. В случая, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на акта, доколкото съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, наличието на съдебен акт за отмяна (в случая за обявяване на нищожност) съставлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за обезщетяване на претърпени вреди по реда и при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В същият смисъл е и практиката на ВАС, която приема, че когато административния акт не е оттеглен (което заличава последиците му с обратна сила), а е отменен от самия орган в хода на процеса, оспорването не е станало недопустимо, доколкото правния интерес от съдебното произнасяне остава, за да се установи порочността на акта с оглед търсенето на вреди (в този смисъл Определение № 5564/10.05.2021 год. по адм. дело № 470/2021 год. по описа на ВАС, 5-членен състав - II колегия, Определение № 6552/01.06.2021 год. по адм. дело № 3667/2021 год. по описа на ВАС, 5-членен състав - II колегия). В мотивите на тези съдебни актове, 5-членните състави на ВАС приемат, че: „Следователно, оттегляне на административния акт с последицата по чл. 159, т. 3 АПК е не всяка негова отмяна от издалия го орган, а само тази, която заличава с обратна сила разпоредените права и/или задължения… Действително, новата заповед преустановява действието на старата, но занапред, а не отрича правомерността на наредените и прилагани до този момент мерки в периода на действие на отменения акт“ и допълват: „…отмяната на обжалваната заповед не е идентична с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 156 АПК. Без значение за подобна квалификация е принадлежността на двете заповеди – отменителната и отменената, към категорията на общите административни актове (като такива заповедите са дефинирани от чл. 64, ал. 11 вр. ал. 4 ЗЗ), доколкото при оспорването им са приложими разпоредбите за индивидуалните административни актове – вж. чл. 184 АПК“. Съобразявайки горните доводи и аргументи следва извода, че за оспорващия ЕТ „НиСи-Н. Стоянов“ не е отпаднал правния интерес от оспорване на Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на „За Кмет“ на Община Русе. Като е формирал правен извод в обратния смисъл, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, произнасяне дължи първоинстанционния административен съд с крайния съдебен акт в зависимост от изхода на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,