Определение № 9171 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. В. против Определение № 17544/22.05.2025 г., постановено по административно дело № 4950/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РМЛ25-РА54-2/15.04.2025 г. на Главния архитект на Район „Младост“ – Столична община и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на определението, като се оспорват възприетите от съда правни изводи относно характера на оспорения акт, за който се твърди, че представлява самостоятелен административен акт, подлежащ на оспорване. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по жалбата. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред съда е заповед, издадена от Главния архитект на Район „Младост“ – СО, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглена негова предходна Заповед № РМЛ25-РА54-1/19.03.2025 г. за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект – 2 броя бариери в ПИ с идентификатор 68134.4089.565, УПИ I-117, кв. 29а, м. „Младост 4“, гр. София, район „Младост“. При правилно установени и описани в съдебния акт факти относно развилото се правоотношение между заявителя и общинската администрация, съдебният състав на Административен съд – София град е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно, съдът е приел, че оспореният акт не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и чл. 214 ЗУТ, а представлява междинен такъв по смисъла на чл. 21, ал.5 ЗУТ. Обстоятелството, че е обективиран под формата на мотивирана заповед, в която погрешно е отразено, че подлежи на съдебно обжалване е без значение за нейния характер и не опровергава възприетите правни изводи. С оглед съдържанието на оспорената заповед, същата представлява отказ да се одобри схема за разполагане на преместваем обект. Схемата, чието одобряване е било поискано, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Схемата или отказът да се одобри такава, предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект, или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Схемата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, респективно отказът да се одобри схема, а в конкретния случай оттеглянето на извършеното одобряване, приравнено на отказ да се одобри заявената схема, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, подготвящ издаването на крайния административен акт, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Жалбата като насочена срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК, законосъобразно е оставена без разглеждане на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, а производството по делото прекратено. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение