Определение № 6 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7373/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 10.11.2014г. по гр.д.№6037/2014г., четвърто г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение от 22.10.2010г., по гр.д.№ 965/2008г. на РС – Асеновград и потвърденото с него решение от 28.03.2011г., по гр.д.№ 3352/2010 г., на ОС Пловдив, подадена от Д. П. Е., на основание чл.304 ГПК. Жалбоподателят Д. П. Е., чрез процесуалния си представител, моли да бъде отменено определението на ВКС и молбата му за отмяна да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл. Изложени са съображения, за това, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 26.06.2013г., с вх.№ 8003/26.06.2013 г., като в нея е заявено, че молителят е узнал за постановените решения, чиято отмяна се иска, на 22.06.2012 г., а от данните по делото се установява, че същия е узнал за влезлите в сила решения на районния и окръжния съд най-късно на 01.08.2012 г., на която дата същия е подал една по-ранна молба за тяхната отмяна, с вх.№ 9509/01.08.2012 г., която е подадена и подписана лично от него. Прието е, че именно от 01.08.2012г. следва да се счита, че е започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 тримесечен срок, който към датата на подаване на новата молба за отмяна -26.06.2013г. вече е бил изтекъл, поради което същата на следва да бъде разглеждана по същество като недопустима. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Подаването на молбата за отмяна, подадена на основание чл.304 ГПК, в предвидения от закона в тримесечен срок считано от деня, в който на молителя е станало известно решението – чл.305, ал.1, т.5 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая в обжалваното определение съдът правилно е приел, че за атакуваните решения молителят надлежно е узнал най-късно на 01.08.2012г., към който момент е подал лично в съда подписана от него молба за отмяна на решенията, чиято отмяна претендира. В същата молба /върната с разпореждане от 06.08.2013г. на РС-Асеновград/ Д. Е. надлежно е посочил какво е даденото разрешение на спор с правно основание чл.108 ЗС в решението от 22.10.2010г., по гр.д.№ 965/2008г. на РС – Асеновград, потвърдено с решение от 28.03.2011г., по гр.д.№ 3352/2010 г., на ОС Пловдив. Ето защо при липсата на подадена молба в предвидения от закона срок, т.е. до 01.11.2012г., а едва на 26.06.2013г., последната правилно е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.307, ал.1 ГПК. Обстоятелството, твърдяно в частната жалба, за това, че подписът под молбата от 01.08.2012г. не е положен от частния жалбоподател, е без значение за настоящето производство, предвид наличието на изявление от молителя в молбата му за отмяна от 26.06.2013г., че е узнал за решенията дори и в по-ранен момент - 22.06.2012г., а и този факт би бил относим само в производство по чл.64, ал.2 ГПК, каквото не е настоящето. Предвид изложените съображения, съдът