Определение № 9582 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Калоян ВТ“ ООД, чрез адв. Бончева, срещу Определение № 1442/07.05.2025 г., постановено по адм. д. № 325/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която е оставена без разглеждане искова молба на дружеството, в частта, с която се претендира осъждане на Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати солидарно или евентуално самостоятелно обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер от общо 279 401, 96 лева, ведно със законните лихви, и за претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лева, ведно със законните лихви, и е прекратено производството по делото в тази му част. Иска се отмяна на определението поради противоречието му с материалния закон. Изложени са подробни аргументи за наличие на правен интерес за дружеството от предявяване на исковата претенция по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу НАП, както и за противоречие на обжалваното определение с практиката на Съда на ЕС и на националните съдилища по сходни казуси. Ответната страна - НАП, чрез юрк. Донев, изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита, че предявените срещу НАП искове са недопустими. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Калоян ВТ“ ООД искове срещу Национална агенция за приходите и Върховния административен съд на основание чл.2в от ЗОДОВ, за осъждането им солидарно, или в условията на евентуалност, поотделно, да му заплатят обезщетение от 279 401,96 лева за причинени имуществени вреди и 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, както и законната лихва върху тези суми. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че когато административен акт, подлежащ по националните процесуални правила на правораздавателен контрол, е бил оспорен пред съд /юрисдикция/, засегнатото от същественото нарушение при издаването му лице няма интерес да търси обезщетение от администрацията, чиито административни органи или служители са го издали. В този случай съдът /юрисдикцията/ е длъжен при осъществяване на правораздавателната си дейност да приложи /ако предметът на спора е в обхвата на регулацията на правото на ЕС/ съответната общностна правна норма или правен принцип, избягвайки всяко несъответствие, респ. нарушение на правна норма от правото на ЕС. Неприлагането от страна на съда на съответната европейска правна норма или принцип, в случаите, когато законосъобразността на съответния административен акт е предмет на съдебно производство, води до отговорност на съда по чл.2в, ал.1, т.1, пр. второ ЗОДОВ, като тя поглъща отговорността на администрацията за същественото нарушение на нормите на Общностното право. Определението е неправилно. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Също така, според чл. 203, ал. 3 АПК, по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Тези стандарти са установени с постоянната практика на СЕС, в която допустимостта на иска не е поставена в зависимост от отмяната или установяване на незаконосъобразността на увреждащите административен акт или действие. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглеждания случай исковата претенция е предявена срещу ответник, който разполага с пасивна процесуална легитимация – юридическото лице НАП, представлявано от органа, от чийто акт се твърди причиняване на вреди. Същевременно, ищецът е активно легитимиран, вкл. като носител на правен интерес, тъй като е адресат на административния акт, от който твърди, че е претърпял вреди, предмет на исковата претенция. Както се посочи, допустимостта на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС не е поставена в зависимост от отмяната на сочения като увреждащ административен акт. В този смисъл и Решение № 9059 от 5.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 792/2017 г., III о. Неправилен е изводът на административния съд за недопустимост на исковите претенции, обоснован с мотива, че отговорността на другия ответник – Върховния административен съд, по чл.2в, ал.1, т.1, пр. второ ЗОДОВ, поглъща отговорността на администрацията за същественото нарушение на норми от правото на ЕС. Преценката за наличие или липса на основанията за ангажиране отговорността на всеки от ответниците по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС, както и за съотношението на отговорността на двамата ответници, чието ангажиране се претендира при условията на солидарност, а евентуално (при липса на солидарност) – на всеки ответник поотделно, е такава по основателността на иска, а не по неговата допустимост, противно на приетото от административния съд. По гореизложените съображения определението, в обжалваната му част, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по исковата молба на „Калоян ВТ“ ООД срещу НАП. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,