Определение № 549 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 478/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Л. Х. срещу определение № 9016/16.06.2011 г. по частно гр. дело № 12794/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото частно гр. дело. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания акт и се излагат доводи в тази насока. Ответникът по частната жалба „Т. София” не е подал отговор на същата. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че е налице по-рано образувано друго дело, а именно - гр. дело № 683/2008 г. на СГС - по идентична жалба на същия жалбоподател, подадена още на 17.04.2008 г. срещу същото определение на СРС, което е обжалвано и по настоящото дело, и въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 13.06.2001 г., по който е било образувано изп. дело № 20011110403620 (стар № 3620/2001 г.) по описа на СИС при СРС. От доказателствата по делото се установява, че действително жалбоподателят по-рано е подал друга жалба с вх. № 5264/17.04.2008 г., по която е било образувано частно гр. дело № 683/2008 г. на СГС. С нея, също по реда на чл. 244 от ГПК (отм.), е било обжалвано същото определение на СРС за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, буква „з” от ГПК (отм.), което е обжалвано и с жалбата с вх. № 78278/08.11.2010 г., по която е образувано частното дело, което СГС е прекратил. Тази предходна жалба е била изпратена на СРС за администриране, като няма други данни дали и как е приключило производството по нея. След като обаче жалбоподателя-длъжник вече веднъж е упражнил правото си на жалба по реда на чл. 244 от ГПК (отм.), то независимо от това дали това първо по ред производство е приключило, респ. – с какъв акт на съда е приключило, или още е висящо, във всички случаи втората по ред – идентична жалба, и то подадена повече от две години след първата (при установен 7-дневен срок за обжалване по чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.)), във всички случаи се явява процесуално недопустима, каквото е и образуваното по нея производство, което е прекратено с обжалваното определение. Наред с това, по делото е налице и писмо на съдебния изпълнител с изх. № 32326/29.04.2011 г., от което е видно, че с влязло в сила постановление на 11.11.2010 г., производството по изп. дело № 20011110403620 (стар № 3620/2001 г.) по описа на СИС при СРС е било прекратено, поради изплащане на дължимите суми, от което също следва недопустимост на подадената от длъжника жалба по реда на чл. 244 от ГПК (отм.) и на образуваното по нея производство. Предвид горното обжалваното прекратително определение на СГС е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение