Определение № 572 от 02.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2389/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр. Шумен против определение на Шуменския окръжен съд от 02.04.2013 год., по в. гр.д.№ 192/2013 год., с което е спряно производството по делото до приключване на в.ч.гр.д.№ 174/2013 год. на Ш. с влязъл в сила съдебен акт. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Основаното възражение на частния жалбоподател е за липса на преюдициална връзка между делата, по начина, по който тя е възприета от Ш., поради което иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на въззивната му жалба. Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество - е основателна. За да постанови спиране на производството по в.гр.д.№ 192 /2013 год., образувано по подадена от ответника по спора ТД [фирма] въззивна жалба срещу решение на Ш. по гр. д. № 630/2012 год. въззивният съд, позовавайки се на постъпила частна жалба от същия жалбоподател против определение на Ш. № 203/15.01.2013 год., по гр. д. № 630/2012 год., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което е изменен първоинстанционния съдебен акт, в частта му относно присъдените деловодни разноски е счел, че правилното решаване на спора по настоящето дело е обусловено от решаване на висящия спор по в.ч.гр.№ 174/2013 год., с предмет дължимите за първоинстанционното производство разноски по делото. Определението е неправилно. Наличието на образувано частно производство срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, не е основание за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като липсва изискуемата се от закона връзка на обусловеност между делата. Определението, с което въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК за дължимите на страните деловодни разноски в производството пред Ш. по гр.д.№ 630/2012 год. няма обуславящо значение за изхода на спора по висящото пред Ш. производство по в. гр.д.№ 192/2013 год., образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Ш. по същото гр.д.№ 630/2012 год., вкл. и в частта му относно деловодните разноски, предвид създадения по действащия ГПК инстанционен контрол. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК