Определение № 406 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване на Инвестиция С4.І6 на Националния план за възстановяване и устойчивост (СНД) срещу Определение №25742 от 29.07.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело № 11575/2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение №2422 от 14.07.2025 г. на АССГ по адм. дело № 11575/2024 г. Частният жалбоподател - ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване на Инвестиция С4.І6 на Националния план за възстановяване и устойчивост, счита определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на правото му на защита. Излага, че след като съдът е разгледал жалбата по реда на чл. 145 АПК, то той има правен интерес да оспори съдебния акт. Прави искане определението да бъде отменено. По делото е постъпила частна жалба и от „Силкопи“ ЕООД срещу Определение № 30835/19.09.2025 г. по адм. дело № 11575/2024 г., с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на Определение №24222/14.07.2025 г. в частта за разноските. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. По частната жалба на ръководителя на СНД: Разгледана по същество, частната жалба на ръководителя на СНД е неоснователна. За да постанови определението си първоинстанционният съд е посочил, че частната жалба на ръководителя на СНД е срещу Определение №24222 от 14.07.2025 г. по адм. дело № 11575/2024 г., с което на основание чл. 200 АПК, във връзка с чл. 32 ПМС № 114/2022 г., е отменена Заповед № Е-РД-16-2424 / 31.10.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване на инвестиция С4.І6 по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република българия (РБ), с която на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 15, ал. 10, т. 2 от Постановление № 114 от 8 юни 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС №114 от 2022 г.), е прекратено производството по Предложение за изпълнение на инвестиции № BG-RRP-4.032-0317 с наименование „Комплексен проект за нова мощност“ на „Силкопи“ ЕООД с искано финансиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на Локално стопанство за съхранение на електроенергия 0.4 MWh / PCS: 0.2 MW част от изградена собствена фотоволтаична електроцентрала с инсталирана нова мощност 0.5 MWр“ по процедура BG-RRP-4.032 „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност от 200 kW до 2 MW", финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост, подадено от „Силкопи“ ЕООД и е върната преписката на ръководителя на СНД, за произнасяне по предложение за изпълнение на инвестиции № BG-RRP-4.032-0317, подадено от „Силкопи“ ЕООД. Изложил е, че постановеното по делото определение е по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, като в случая това е „Силкони“ ЕООД. Административният орган не е страна в административното производство, поради което и не попада в кръга на лицата имащи право на жалба по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Частната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване от подателя й, който е административния орган, чийто акт е отменен. Предвид посоченото и на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, АССГ е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение №24222 от 14.07.2025 г. по адм. дело № 11575/2024 г. на АССГ. Определението е правилно. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. В същия смисъл е и Тълкувателно решение №2 от 24.03.2021 г. по тълк.дело №10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. Спорният въпрос в случая е приложим ли е бил реда по чл. 197 и сл. АПК за разглеждане на жалбата на „Силкопи“ ЕООД, за да се приеме, че жалбата на административния орган срещу постановеното от него определение е недопустима. След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт. Видно от чл. 8, ал. 1 ПМС №114/2022 г. при процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции се извършва: 1. оценяване на всяко предложение, подадено в определения срок, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 16, ал. 1, в низходящ ред; 3. определяне на предложения, за които се предоставят средства от Механизма. Съгласно чл. 15, ал. 1 ПМС №114/2022 г., на основание на която разпоредба е издаден обжалваният в първоинстанционното производство административен акт, оценката на административното съответствие и допустимостта се извършва от членове на оценителната комисия, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители. Когато при оценката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията еднократно изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дни. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до недопускане на предложението до техническа и финансова оценка и прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до промени по същество (чл. 15, ал. 2 ПМС №114/2022 г.). Въз основа на извършената оценка на административното съответствие и допустимостта комисията по чл. 10, ал. 1 изготвя списък на предложенията, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на структурата за наблюдение и докладване и в информационната система за Механизма, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 15, ал. 3 ПМС №114/2022 г.). Кандидат, чието предложение е включено в списъка по ал. 3, може писмено да възрази пред ръководителя на структурата за наблюдение и докладване в едноседмичен срок от съобщаването. (чл. 15, ал. 4 ПМС №114/2022 г.). След извършване на проверка от определени от ръководителя на СНД лица и изготвяне на писмено становище от тях, ръководителят на структурата за наблюдение и докладване се произнася по основателността на възражението в 3-дневен срок от получаването на становището. При произнасянето си той или връща предложението за техническа и финансова оценка или прекратява производството по отношение на кандидата, чието предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка (чл. 15, ал. 10 ПМС №114/2022 г.). Съгласно чл. 32 ПМС № 114/2022 г., административните актове, издадени в производствата по това постановление, се оспорват по реда на АПК. Видно от посочената правна уредба производството, приключило с обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, е за преценка на административното съответствие и допустимостта на подаденото предложение за изпълнение на инвестиция. В него, съгласно чл. 15, ал. 2 ПМС № 114/2022 г., се преценява и редовността на предложението. Обстоятелството, че конкретните предпоставки за допустимост и редовност се съдържат в ПМС № 114/2022 г., в посочените в него актове и в документа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Постановлението и допълват тези в чл. 27 и чл. 30 АПК не може да доведе до различен правен извод. Липсва правна регламентация, че редът по чл. 197 и сл. АПК е приложим, само ако производството по дадено искане е прекратено на основанията посочени в АПК. В случая, в една макар и по-усложнена процедура, а именно – чрез назначаване на оценителна комисия и помощник-оценители, е извършена именно преценка на редовността и допустимостта на предложението на кандидата. Производството е приключило с издаването на акт, с който то е прекратено, като предложението на “Силкопи“ ЕООД не е разгледано по същество, а именно - на етапа в който се извършва техническа и финансова оценка на предложенията. В самия административен акт също е посочено, че подлежи на обжалване пред АССГ в 14 дневен срок от съобщаването му по реда на глава десета, раздел ІV (чл.197 - чл. 202 АПК) АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава десета, раздел IV АПК и ръководителят на СНД не е легитимиран да оспорва постановеното от него определение. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на „Силкопи“ ЕООД: За да отхвърли искането за изменение на Определение №24222/14.07.2025 г., в частта за разноските, съдът е приел, че с последното определение правилно са определени присъдените на „Силкопи“ ЕООД съдебни разноски и не се налага увеличаване на същите, тъй като дружеството дори не е приложило списък с разноските. Така постановеното определение е недопустимо. По делото е установено безспорно, че „Силкопи“ ЕООД не е представило списък с разноските по делото. Безспорно е установено също така, че с Определение №24222/14.07.2025 г. съдът е присъдил на дружеството разноски в размер на 1000 лева. В съответствие с т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Този списък съдържа разходите, които страната е направила, и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Той следва да бъде представен, дори когато страната е направила само един разход. В случая, до приключване на устните състезания по делото, процесуалният представител на дружеството не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което и искането му за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо. Ето защо обжалваното Определение № 30835/19.09.2025 г. по адм. дело № 11575/2024 г. следва да бъде обезсилено и вместо него постановено ново, с което искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение