Определение № 313 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1756/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение №2962 от 13.02.2013г., постановено по ч.т.дело №17140/2012г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено определението на Софийския районен съд по ч.гр.д. №38447/2012г., с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за неустойки и лихви за забава по нотариално заверен договор за строителство от 15.07.2011г. Частният жалбоподател [фирма] – София иска отмяна на определението като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Производството по делото във връзка с частната касационна жалба на [фирма] ще следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК. Към датата на определението има образувано т.д. №4/2013г. във ВКС за произнасяне по въпроса може ли да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и т.3 ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения или за вземания основани на упражненото право на развален договор, за акцесорни вземания за обезщетения за вреди от неизпълнението на главното задължения като лихви за забава и неустойки. Водим от горното ВКС, ТК