Определение № 224 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 882/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател Д. Д. обжалва разпореждане № 216 от 21.03.2022 г. по ч.гр.д. 202230005000053 за връщане на касационна жалба вх. № 1509/09.03.2022 г. срещу определение № 96 от 04.03.2022 г. по същото ч.гр.д. Излага съображения, че обжалва продажба на гараж, собственост на Х. Т. Д. и Т. В. Д., като било посочено, че е бивша собственост на Д. С. Д. и В. П. Д.. Причината за действията на ЧСИ Д. З. бил дълг на старите собственици по изп.д. 241/21 г. рег. № 876 ШОС. Излага съображения, за незаконосъобразни практики на частни съдия-изпълнители в района на ОС-Шумен. Моли да се отмени разпореждането за връщане на касационна жалба, поради неправилност. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното разпореждане съдията докладчик по гр.д. 20223000500053 е върнал подадената от жалбоподателя Д. С. Д. касационна жалба срещу определение № 96 от 04.03.2022 г. по гр.д. 20223000500053 по описа на Апелативен съд – Варна. С последното определение, е разгледана частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 426 от 25.11.2021 г. по в.гр.д. 315/21 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 2280 /20.09.2021 г. по описа на ОС Шумен срещу действията на ЧСИ Д. З., рег. № 876 по изп.д. 20218760400241 – опис и насрочване на публична продан на недвижим имот гараж № 4, ет.1 с площ 19,20 кв.м. с идентификатор 83510.666.35.16.4 с административен адрес. [населено място], [улица]като недопустима. Окръжен съд [населено място] е определен като компетентен съд по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, да се произнесе по жалбата на Д. С. Д. с определение на Апелативен съд – Варна № 500 от 15.11.2021 г. по гр.д. 20213000500552. Предвид предмета на обжалване, а именно действия на съдия изпълнител, следва да се посочи, че на основание чл. 435 от ГПК, връщането на жалбата срещу действия на съдия-изпълнител, като недопустима, поради това, че обжалваните действия не попадат в лимитативно изброените действия на съдия-изпълнител, подлежащи на обжалване съгласно чл. 435 от ГПК, може да се обжалва само пред съответния апелативен съд, тъй като определението е преграждащо и на основание чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по правилността на обжалваното определение на окръжния съд, приемащо, че жалбата е недопустима. Съгласно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа жалбите срещу актове на окръжния съд, постановени по реда на обжалване действията на съдия-изпълнител е апелативният съд. Неговото определение е окончателно. Решенията срещу действия на съдия-изпълнител, постановени от окръжния съд са окончателни, съгласно предвиденото в чл. 437, ал. 4 от ГПК. Постановените преграждащи производството по обжалване действия на съдия-изпълнител актове, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не следва да подлежат на касационно обжалване, тъй като съгласно посочената норма, определенията по делата, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, не подлежат на обжалване с касационна жалба. По изложените съображения, изводът, направен от въззивната инстанция за необжалваемост на определението на Апелативен съд – Варна по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, е съответен на нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България