Определение № 4223 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5246/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2349 от 26.09.2023 г., постановено по в. гр.д. № 772 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 10-ти граждански състав, с което е отхвърлена молбата и за обезпечение на предявените против В. А. В. иск с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК и иск по чл.108 от ГПК за установяване на правото на собственост и за предаване на владението на ½ идеална част от апартамент № 21, находящ се на [улица], [населено място], чрез възбрана върху апартамента. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателката и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл.396, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 260043 от 9.01.2023 г. по гр. д. № 4491 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 2-ри състав, са отхвърлени предявените от А. Б. М. против В. А. В. иск с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на ½ идеална част от апартамент № 21, находящ се на [улица], [населено място], извършена по изпълнително дело № 711/2015 г., по която на 27.11.2017 г. В. А. В. е бил обявен за купувач, както и иск по чл.108 от ГПК за установяване на правото на собственост и за предаване на владението на ½ идеална част от апартамент № 21, находящ се на [улица], [населено място]. По жалба на ищцата срещу това решение е образувано в. гр.д. № 772 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 10-ти граждански състав. В хода на въззивното производство ищцата е подала молба вх. № 20796 от 20.09.2023 г., в която е посочила, че ответникът е апортирал спорната идеална част от апартамента в полза на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, поради което е поискала като обезпечение на иска с правно основание чл.108 от ЗС да бъде наложена възбрана върху недвижимия имот. Софийският апелативен съд е отхвърлил молбата с обжалваното пред настоящата инстанция определение, позовавайки се на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете и на обстоятелството, че апортът е извършен след вписването на исковата молба, която в този случай има оповестително и защитно действие. Постановеното от Софийския апелативен съд определение е законосъобразно като краен резултат. Като е взел предвид събраните по делото доказателства и постановеното вече решение на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд правилно е преценил, че към момента на постановяване на определението му предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Липсват такива доказателства и за наличието на обстоятелства, обосноваващи довода на жалбоподателката, че възлагането при публичната продан не е породило вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е било в полза на привиден кредитор/т.1 на ТР №4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. №4/2017 г. на ОСГТК/. Не са доказани нейните твърдения за съществуването на престъпни обстоятелства, обусловили образуването и развитието на изпълнителното производство, завършило с постановление за възлагане на недвижимия имот. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение