Определение № 50240 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2141/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 508445/19.10.2022 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за изменение на постановеното по делото по реда на чл.288 ГПК определение № 50494 от 04.10.2022 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че липсват основания за намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Моли да се присъди пълния размер на сторените пред касационната инстанция разноски, възлизащ на 8928 лв. Ответникът по молбата „УП България“ ЕООД и третото лице – помагач „НЕК“ ЕАД не изразяват становище по молбата. ВКС констатира следното: С постановеното по делото определение № 50494 от 04.10.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260081/14.05.2021 г. по т.д. № 90/2021 г. на Варненски апелативен съд и в полза на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД са присъдени разноски в размер на 6696 лв. във връзка с депозирания отговор на касационната жалба на „УП България“ ЕООД. Доводите в молбата по чл.248 ГПК не налагат промяна в изразеното в определението по чл.288 ГПК становище на настоящия състав на ВКС, че с оглед осъществения обем на защита в касационното производство, изразяващ се единствено в подаването на писмен отговор на касационната жалба, ответникът има право само на ¾ от полученото от процесуалния представител възнаграждение или на 6696 лв. с ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение - 8928 лв. е договорен както за изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, така и за явяване в съдебни заседания и оказване на правна защита и съдействие пред Върховния касационен съд. Производството пред ВКС е приключило с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е препятствана възможността за разглеждане на делото по реда на чл.290 ГПК с призоваване на страните и явяване на процесуалните им представители в открито съдебно заседание. Поради това няма основание в тежест на касатора да се възлага цялото предварително платено от ответника адвокатско възнаграждение, респективно касаторът дължи на ответника само направените за производството по чл.288 ГПК разноски, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба. Доколкото в договора не е разграничено каква част от уговореното възнаграждение от 8928 лв. се дължи за изготвяне на отговора по чл.287, ал.1 ГПК и каква част – за процесуално представителство в производството по чл.290 ГПК, приложение намира разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения не е налице основание за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС