Определение № 1596 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК / вж. т.24 на ТР ОСГТК № 6/12г./, образувано по частна жалба на Г. В. С. срещу определение № 2702 от 23.10.2024 г. по в.т.д. № 2977/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. С. за изменение на решение №899 от 30.07.2024г.по гр.д.№2977/23 г. на САС, в частта относно направените от него разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №1011/2017г. на РС – Дупница. Ответната страна – „Юробанк България „ АД, [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна, а ако бъде приета за основателна, прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна, направени в заповедното производство. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Г. С. за изменение на решение №899 от 30.07.2024г.по гр.д.№2977/23 г. на САС, относно направените от него разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №1011/2017г. на РС – Дупница, като се присъди адвокатски хонорар на представляващата го в това производство- адв. В. Волева в размер на 3800лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че молбата за изменение на решението в тази част е неоснователна, тъй като в представения пред ОС – Кюстендил списък по чл.80 ГПК, не са включени направените в заповедното производство разноски и следователно не са въведени надлежно като заявени в производството по чл.422 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че съдът е следвало да уважи искането му, тъй като тези разноски са изрично заявени, като дължими, със списъка по чл.80 ГПК, представен с възражението по чл.415 ГПК. Частната жалба е основателна. С оглед разясненията дадени с ТРОСГТК № 4/13г. – т.12, съдът разглеждащ иска по чл.422 ГПК разпределя разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С мотивите към тази точка е прието още, че при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, разноските заявени с възражението, респективно, заявени от ответника изрично пред заповедния съд, не следва отново да бъдат заявявани в исковата молба по чл.422 ГПК, респективно в отговора на исковата молба. С решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски, съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство, съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изрично е прието още, че е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението, от което следва, че искането за разноски в заповедното производство и по отношение на ответника следва да се преценява като заявено, ако това е направено пред заповедния съд. От така приетото със задължителна съдебна практика разяснение, следва че разноските в заповедното производство не само на ищеца но и на ответника, следва да бъдат заявени изрично в самото заповедно производство и доколкото производството по установителния иск по чл.422 ГПК представлява продължение на заповедното, валидно заявената претенция при така обусловената непрекъсната висящност на производството при подаване възражение по чл.415 ГПК, определя и възможността с него да бъде предявена и акцесорната претенция за възмездяване на разноските. В случая незаконосъобразна е преценката на решаващият състав, че страната не е включила в списъка по чл.80 ГПК, представен пред окръжния съд, искане за присъждане на разноски за заповедното производство, тъй като тя изрично е заявила такава претенция и е представила отделен списък по чл.80 ГПК за претендираните от нея разноски за заповедното производство. Този извод се налага след фактическа справка по дело № 1011/ 17 на РС Дупница, по което заедно с възражението по чл.415 ГПК, Г. С. е приложил и списък по чл.80 ГПК, заявил е претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение и я е доказал като валидно заплатена на адв. В. Волева. Т.е. след като тази претенция е била процесуално валидно въведена, съдът с оглед изхода на спора е следвало да я уважи в претендирания и доказан размер от 3800лв. при липса на подадено възражение за прекомерност от противната страна. Или, като неправилно определението в обжалваната част следва да бъде отменено,а по същество молбата за изменение на решението на САС в частта му за разноските за заповедното производство, уважена. Правно необосновано противната страна за първи път пред настоящата инстанция заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Както бе посочено по-горе, съгласно разясненията дадени с обсъдената тълкувателна практика това възражение може да бъде направено най-късно пред съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК и в това исково производство, в което се извършава и произнасянето по разноските както за заповедното, така и за исковото производство. Това възражение не може да бъде разглеждано по реда на инстанционния контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение