Определение № 1332 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 60/18.03.2014 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 19/2014, с което е потвърдено решение № 72/08.11.2013 на Тревненския районен съд по гр. д. № 184/2012, с което са уважени до размера на 2.000 лева предявеният частичен иск за обезщетение на неимуществените вреди и до размера на 70,50 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от пътнотранспортно произшествие със законните лихви и разноските по делото. Недоволен от решението в уважителната част е касаторът Е. С. Т., представляван от адв. Н. И. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на пострадалия да иска обезщетение за вреди от деликвента, ако е получил обезщетение от застрахователя, като е заявил, че получената сума ги покрива изцяло, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата Ф. К. Ф. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП ищецът е причинил на ответника контузия на главата с мозъчно сътресение в лека степен, разкъсно контузна рана на главата с лек оток и хематом в лявата слепоочна област, охлузване и контузия на лявото рамо и раменна става, контузия на гръдния кош, контузия и охлузване на лявата подбедрица и разтежение на лявата глезенна става. За обезщетяването на претърпените от ПТП вреди, ответникът е сключил споразумение със застрахователя, в което е изрично е заявил, че полученото обезщетение покрива изцяло причинените вреди и няма право да ги претендира отново поради това, че неточно ги е определил в споразумението. След подписването на споразумението обаче страданията на ищеца са продължили, като е установено наличието на церебрастенен синдром, който е следствие на увреждането на централната и периферната нервна система (полученото мозъчно сътресение), което при ищеца протича малко по-тежко и се изразява в изтръпване на крайниците, нервност, световъртежи, главоболие и главозамайване, което съставлява ексцес – неудовлетворена вреда, която не е била предмет на споразумението. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение