Решение № 9922 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни ( КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 39720/28.11.2025 г. постановено по адм. дело № 8102/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение № ППН-01-704/2022г. от 07.05.2025 г. на Комисията за защита на личните данни и преписката, образувана по жалба с вх. № ППН-01-704/13.10.2022 г. на М. Д. М., е върната на КЗЛД за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е ценил информацията в писмо на 02-ро РУ на СДВР относно собствеността на имота и на изградената система за видеонаблюдение. Иска се отмяна на решението на АССГ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответните страни – М. Д. М. и Н. Й. С., не представят становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, административният съд е приел че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, издадено е в предписаната от закона писмена форма, като в него са посочени, както правните, така и фактическите основания, спазена е процедурата по чл. 38 от ЗЗЛД,, но същото е постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е приел за установено, че собственик на системата за видеонаблюдение, изградена в имот, намиращ се на [улица] гр. София, състояща се от монтирани общо 7 камери за видеонаблюдение, всяка с подробно посочен обхват в решението на КЗЛД, е именно Н. Й. С.. Изводите в решението на КЗЛД, че не са доказани твърденията, че Н. Й. С. е собственик на системата за видеонаблюдение, мотивирани с незаключена врата на двора на имота при посещението на проверяващия екип, поради което не можело да се прецени кое е лицето монтирало камерите, съдът определил като формални и недостатъчни, за да опровергаят информацията в писмо от 02 РУ на СДВР, установяващо след проверка, извършена от полицейските органи, че собственик на системата за видеонаблюдение, изградена в имота на посочения адрес, е Н. Й. С.. Това доказателство АССГ намерил за достатъчно за обосноваване на изводи относно собствеността на камерите за видеонаблюдение и на лицето, администратор на лични данни. Съдът приел за безспорно установено, че видео наблюдението се е извършвало по отношение на общи части от сграда в режим на съсобственост и публични пространства, без съгласието на единия от съсобствениците. АССГ констатирал непълнота на мотивите на КЗЛД относно наличие на някоя от предпоставките по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, сочещи на законосъобразно обработване на личните данни на М. Д. М.. При тези установявания първоинстанционният съд е обосновал, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което го отменил и върнал преписката на КЗЛД за ново произнасяне по същество, при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че в процесния случай са налице доказателства установяващи безпротиворечиво, че именно Н. Й. С. е собственик на системата за видеонаблюдение с оглед информацията в писмо вх. № ППН-01-704#9 (22)/30.06.2023г. на зам. началника на 02 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи. Споделят се и доводите в решението, че служебното начало задължава органа, при констатацията му за недостатъчност на доказателствата относно собствеността на системата за видеонаблюдение и за лицето, администратор на лични данни, да изиска допълнителни материали, събрани при проверката, извършена от 02 РУ на СДВР, вкл. и с оглед продължителността на производството пред КЗЛД, развило се за период от над две години. Правилни са изводите на АССГ и относно необоснованост на установяванията на КЗЛД, че Н. Й. С. не е „обработващ личните данни“ на М. Д. М. и за липсата на мотиви и относно наличие на някоя от предпоставките по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани със законосъобразност на обработването на лични данни. Не е налице и твърдяната необоснованост на обжалваното решение на АССГ. Напротив, дори и в касационната жалба се сочи, че информацията в писмото на 02 РУ на СДВР установява собствеността на системата за видеонаблюдение, а факта, че Н. Й. С. не живее на посочения адрес по никакъв начин не обосновава извод, че той не е собственик на системата за видеонаблюдение. Незаключената врата към двора на имота, в който са монтирани камерите за видеонаблюдение в момента на посещението на проверяващия екип, при присъствието в него на единия от съсобствениците и при поканата му към екипа да влязат в двора, също не сочи за свободен достъп до имота, както и не може да обоснове изводи за собствеността на системата за видеонаблюдение. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение