Решение № 170 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2008 г.

Решение № 170 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 449 от 29.04.2008 г. по в. гр. д. № 2056/07 г. на Варненския окръжен съд са оставени в сила решенията на Варненския районен съд, постановени на 16.04.2007 г. и 16.07.2007 г. по гр. д. № 6369/06 г., с които е признато за незаконно и отменено наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на В. Т. К. и заповед № 52 от 4.09.2006 г. на "Г." Е. гр. В., ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност "водач на А. бус" в "Г." Е. и дружеството е осъдено да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 564 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. И. В. като пълномощник на "Г." Е. гр. Варна. В жалбата са развити доводи за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответникът по касация В. Т. К. в писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в жалбата доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че В. Т. К. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност "водач на А. бус". Със заповед № 52 от 4.09.2006 г. на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 2 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7, чл. 187, т. 1, 3, 7, 8 и 10 КТ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. За да намери уволнението за незаконно, въззивният съд е приел на първо място, че ищецът е бил назначен за председател на синдикална организация в предприятието, поради което се е ползувал със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и това е изисквало предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението му, каквото работодателят не е поискал и съответно не е било дадено. Неспазването на установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение има за последица отмяна на заповедта за уволнение като незаконна само на това основание - чл. 344, ал. 3 КТ. На следващо място е намерил, че уволнението е незаконосъобразно и по същество, тъй като са допуснати съществени нарушения в процедурата по налагането му. В заповедта е посочено, че работникът е извършил множество нарушения на трудовата дисциплина, но само две от тях са индивидуализирани с обективните си признаци - нарушаване на работния процес на посочените в заповедта работници, вследствие на което са били нарушени работните графици на обслужваните от предприятието А. бусни линии; без да уведоми ръководството на предприятието, ищецът е разлепвал съобщения за провеждане на общо събрание на работниците на 31.08.2006 г., като ги е агитирал да се явят и приемат дневния ред на събранието. Съдът е приел, че е останало недоказано по делото ищецът да е оказвал натиск върху останалите работници и това да е довело до нарушаване графика на обслужваните А. бусни линии, а що се касае до това, че е агитирал работниците да присъстват на общо събрание на синдикалната организация, то това не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, а упражняване на конституционно гарантирано право на синдикално сдружаване. С определение № 1121 от 8.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 ГПК лицата, определени от централното ръководство на синдикалната организация за представители - председатели на синдикалното ръководство на територията на дадено предприятие. С предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ закрила при уволнение се ползват работници и служители, които са членове на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на КТ под "синдикално ръководство" по смисъла на този закон се има предвид председателят и секретарят на съответната синдикална организация. В случая по делото е било установено, че на 28.07.2006 г. е било регистрирано на основание ЗЮЛНЦ С. с дейност в частна полза с наименование "Н. транспортен синдикат А. 94" със седалище гр. Варна. Една от целите на С. то е защита на гражданските, социалните, трудовите и човешките права на неговите членове, както и представителство на членовете на синдиката пред работодателя, местната и централната администрация. С протокол от 4.08.2006 г. УС на С. то е избрало ищеца за председател на синдикалното ръководство на територията на "Градски транспорт" Е. В., който да представлява синдиката по всички въпроси, свързани с предприятието. Със същия протокол УС е избрал и секретар на синдикалното ръководство в предприятието. По делото не са представени доказателства, че на територията на "Г." Е. - В., е била изградена синдикална организация към С. "Н. транспортен синдикат А. 94" гр. В., например протокол от учредително събрание, обективиращ волята на работници и служители в предприятието за учредяване на синдикална организация, за избор на ръководни органи и пр. Упражняването на правото на синдикално сдружаване е доброволен акт, израз на свободна воля, поради което е неприемливо да се мисли, че в случая такава организация е била създадена при работодателя по решение на УС на С. то с нестопанска цел, който при това е избрал и нейното ръководство. Представено е и удостоверение от 5.09.2006 г., издадено от председателя на УС на С. "Н. транспортен синдикат А. 94", видно от което ищецът има качеството на представител на ръководството на синдиката в "Градски транспорт" Е. Това обаче не го прави "член на синдикалното ръководство в предприятието" по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ във вр. с § 1, т. 6 КТ. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Независимо от изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят, който носи доказателствена тежест, не е доказал ищецът да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Не е установено по убедителен начин на посочената в заповедта дата - 30.08.2006 г. ищецът К. да не е уплътнявал работно си време, да не е изпълнявал възложената му работа и други трудови задължения, възложени му от работодателя, да е нарушавал работния процес на работниците в "Г." Е. и с поведението си да е станал причина за нарушаване графика на обслужваните А. бусни линии или да е създал предпоставки за повишен риск от катастрофи или други пътни инциденти. Установено, че същият активно е агитирал работниците от предприятието да станат членове на новата синдикална организация и да вземат участие в общо събрание на работниците, разлепвал е обяви за провеждане на общо събрание, но тези негови действия не могат да се квалифицират като нарушение на трудовата дисциплина. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът