Определение № 9168 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. С. срещу Определение №770 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 149/2025 г. на Административен съд (АС) - Силистра. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е спряно производството по адм. дело № 149/2025 г. на АС – Силистра до приключване на Досъдебно производство (ДП) 259 ЗМ №90 от 02.04.2025 г. на Районно управление (РУ) – Дулово. Частният жалбоподател – Г. А. С. счита, че определението е неправилно. Излага, че не му е предоставена възможност да се запознае с депозираната от насрещната страна молба за спиране на производството и да вземе становище по нея. С жалбата е подадено писмено доказателство, сочещо оборване на презумптативната доказателствена сила на издадения АУАН, а именно справка от независима лаборатория, отразяваща отрицателни резултати за употреба на наркотични вещества в изследваната урина, доброволно дадена от жалбоподателя. То не е коментирано въобще в определението за спиране. По този начин са нарушени основни принципи в административното производство. Между висящия съдебен спор по административно дело № 149/2025 г. на АС - Силистра не съществува връзка на обусловеност с образуваното разследване по ДП № 259 ЗМ-90 от 02.04.2025 г. на Районно управление - Дулово, пр. пр. № 881/2025 г. на Районна прокуратура – Силистра, тъй като не е налице изискването на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за наличие на образувано друго съдебно производство с преюдициален характер. Посоченото наказателно производство е в досъдебна, а не в съдебна фаза. Нормите, които уреждат основания за спиране на съдебното производство, не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия. За да се постанови спиране на съдебното производство е необходимо да е налице образувано друго съдебно производство и връзката между делата да е от такова естество, че едното да обуславя другото като по обуславящото дело ще се постанови решение, което да има значение за изхода на обусловеното, за решаването му по същество. Съдът не е взел предвид, че тежестта на доказване в административното производство лежи върху органа, издал оспорения акт. Забавянето от близо три месеца на химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не може да се преценява в неблагоприятен аспект за водача, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасянето по въпросната експертиза, нито е негово задължение да стори това, нито следва той да доказва невинността си в административното производство. С издаването на оспорения акт, освен непостигане на изрично предвидените цели в чл. 171 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), необосновано е допуснато ограничаване в правната сфера на жалбоподателя. Оспорващият е разколебал верността на фактическото административно обвинение, отнасящо се до управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, чрез представена и по делото като писмено доказателство Справка от лабораторни изследвания с ГО 17713965, издадена на 24.03.2025 г. от СМДД „Рамус“ ООД, отчитаща отрицателни резултати за наркотични вещества. АС - Силистра не e предприел действия по изискване на експертизата от Районна прокуратура - Силистра или от МБАЛ - Варна при ВМА, за да се съберат доказателства по делото дали не е изготвена, след което да реши дали да спре или да продължи производството. Административното производство не е следвало да бъде спирано, а продължено - с изискване на експертизата или с даване на ход по същество и обявяване делото за решаване. В настоящия случай, в друг съд не се разглежда дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора. Неправилно АС – Силистра е приел, че е налице по аналогия хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът – началникът на група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, Районно управление - Дулово, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 149/2025 г. на Административен съд - Силистра е образувано по жалба на Г. А. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0259-000066 от 02.04.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР – Силистра, РУ - Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, спрямо С. е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена за това, че на 01.04.2025 г., около 16:51 ч. в гр. Дулово, [улица], пред магазин „Дриада“ ЕООД в посока ЖП-гара гр. Дулово, С. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Куатро, с рег. № [рег. номер], собственост на С. М. А.. Водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Дръг тест 5000", фабр. № ARМЕ-0010, като уредът е отчел положителен резултат за кокаин. Издаден бил талон за изследване №0163770. Водачът е дал кръвна проба за изследване. За да постанови определението си съдът е посочил, че предметът на делото и този по досъдебно производство 259 ЗМ №90 от 02.04.2025 г. на РУ – Дулово със свързани с общи елементи от фактическия състав на нарушението. Съответните производства са различни – административно и съответно административно-наказателно, респ. наказателно, но правилното решаване на настоящия спор е обусловено от някои елементи (резултатът от химико-токсилогичното изследване) по цитираното досъдебно производство. Счел е, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно която съдът спира производството ако е налице друго аналогично производство, по което в основата на предмета му стои един и същ въпрос, което предполага и връзка между делата/ преписките/ досъдебните производства. Касае се за изследване на факт, който е заявен като осъществил се към датата на издаване на оспорената заповед за ПАМ, но доказателственият процес по повод на този факт, се проточва във времето. Изложил е, че аналогията в случая е уместна, защото процесната ПАМ представлява принудителна административна мярка – административен акт, която е свързан от материалноправна гледна точка с простъпката/ административното нарушение/ престъплението по цитираната по-горе проверка по описа на МВР, респ. досъдебно производство по описа на РП - Силистра. Определението е неправилно. При така установените факти, изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не кореспондира със закона Съгласно цитирания нормативен текст, производството по делото се спира само, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Правната норма визира обусловеност, основавана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. За да има значение за правилното решаване на настоящия спор, съдебното решение по обуславящия спор трябва да създава сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при процесното обжалване. В случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не са изпълнени, тъй като липсват доказателства за висящ пред същия или друг съд спор с преюдициално значение. Провежданата проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на производството по административното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, доколкото не се развиват пред съд. Предвид изложеното обжалваното определение, постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,