Решение № 60 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г.

Решение № 60 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 556 от 22.11.2011 г. по т. д. № 1111/2011 г. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 83 от 24.06.2011 г. по т. д. № 5/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл. 517, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК иск на К. Х. П. срещу [фирма] иск за прекратяване на ответното дружество. В касационната жалба се подържа основанието за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно, касаторът счита, че неправилно не са били допуснати негови доказателствени искания. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса, възможно ли е удовлетворяването на ищеца да се извърши, чрез прихващане на вземане на ответника в рамките на производството по чл. 517, ал. 3 ГПК. Ответницата по касация К. Х. П. не е представила отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ вр. чл. 517, ал. 3 ГПК. Ищцата по делото К. Х. П. се легитимира като кредитор на Т. Г. П. за сумата 25000 лв. за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. Поради обстоятелството, че длъжникът П. не е погасил задължението си към взискателя, както и поради това, че същият притежава дружествени дялове в "М&Т П." О., на 26.06.2009 г. е вписан запор върху дружествените му дялове. Дружеството е уведомено на 28.07.2009 г. за изявлението за изключването на съдружника с оглед правата върху имуществото, съответстващи на дружествения му дял - чл. 125, ал. 3 ТЗ. Тримесечният срок по чл. 517, ал. 3, предл. 1 ГПК е изтекъл на 28.10.2009 г. без да са били предприети действия от страна на дружеството. Овластителното постановление на ДСИ е издадена на 7.12.2010 г. и искът по реда на чл. 517, ал. 3, предл. 2 ГПК е предявен на 6.01.2011 г. С отговора на исковата молба, ответникът "М&Т П." О., чрез управителите Т. и М. П. е противопоставил довода, че К. П. дължи на дружеството 8400 лв. за дограма; 3000 лв. за котел за отопление; 3400 лв. за строителни материали и 39000 лв. за фаянс. Затова прави възражение за прихващане в размер на 53800 лв. Първоинстанционният съд е уважил иска за прекратяването на дружеството, като се е мотивирал с това, че вземането на К. П. е към е към ФЛ Т. П., а евентуалното нейно задължение към дружеството и не може да бъде компенсирано. Въззивният съд е потвърдил решението, като крайният му извод е обусловен от това, че фактурите, сочещи задължението на П. са към [фирма]. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3, предл. 2 ГПК иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Т. е. предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. В рамките на производството по прекратяването на търговското дружество, като защитен погасителен способ, възражението на дружеството-ответник за прихващане с негово вземане към ищеца-взискател е недопустимо и това е отговорът на поставения правен въпрос. Дори да е има субективен идентитет, какъвто в случая не е налице. Както вече е имал случай да се произнесе ВКС, съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Поради изложените съображения, крайните мотиви на въззивния съд са правилни, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация К. П. не е поискала присъждането на разноски. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.