Определение № 61 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. А. И. Н., особен представител на ответницата Х. П. С. – З., против решение № 3433 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 16244/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30. 07. 2014 г. по гр. д. № 24871/2012 г. на СРС, 2 г.о., 59 с-в, с което е допусната делба между страните по делото (наследници на З. Х. С.), на земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, при посочените в съдебния акт квоти. С молба вх. № 1992 от 23. 02. 2018 г. адв. А. И. Н. е поискала да бъде задължена ищцовата страна да внесе адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа молбата и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е основателна. А. И. Н. е назначена като особен представител на ответницата Х. П. С. – З. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази хипотеза на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция, с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., разноските за което се понасят първоначално от ищеца (ТР № 6/2013 г., т. 6). Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съотв. неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на дължимото на адвоката-особен представител възнаграждение в случая възлиза на 600 лв. На ищците П. Г. П. и Г. П. Г., конституирани като страни с определение от 12. 02. 2018 г., като наследници на починалата ищца З. Г. Г., следва да бъде предоставена възможност, в едноседмичен срок от съобщението да внесат възнаграждение за особения представител на ответницата по иска Х. С.-З. в размер на 600 лв., с указания, че в противен случай съдът ще прекрати производството по делото и ще обезсили постановените по същото решения. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,