Определение № 9234 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Т. Ч., с адрес в гр. Димитровград, чрез процесуален представител, срещу определение №2161/26.05.2026 г. по адм.дело №564/2026 г. на Административен съд - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата й, против изричен отказ на "Изи финанс" ЕООД по отправено заявление на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 679/2016 г. на Европейския парламент и на Съвета в частта, в която е отказано предоставянето на потвърждение по чл. 15, § 1 от Регламента за обработването на личните данни на субекта, свързани с направените по договорите плащания, както и в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с извършените във връзка с договорите плащания, обективиран в документ, наименуван „Отговор на жалба“ от 17.09.2025 г., подписан от юрк. Ц. Драганчева, заведен с вх. № 11034 от 18.09.2025 г. по АД 1587 от 2025 г. по описа на Административен съд – Хасково и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - "Изи финанс" ЕООД, гр. София, взима становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер на 25,56 евро. Постъпила е и молба по чл.176а, ал.1 АПК от "Изи финанс" ЕООД за изменение на определение №2161/26.05.2026 г. в частта относно разноските, като се присъдят разноски на дружеството. Иска се присъждане на заплатена държавна такса за касационна жалба и юрисконсултско възнаграждение. Частната жалбоподателка и ответник по молбата - Т. Ч., в писмен отговор чрез процесуален представител, взима становище за несвоевременност на направеното искане, алтернативно за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба на Ч. е подадена в срока по чл.230 от АПК, от страна, за която подлежащо на обжалване с частна жалба определение е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С решение №4955/08.05.2026 г. по адм.дело №1347/2026 г. на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение е отменено решение №11/05.01.2026 г. по адм. дело №1587/2025 г. на Административен съд /АС/ - Хасково и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на ВАС са дадени задълни указания на съда при новото разглеждане на делото да определи предмета на спора - дали е изричен или мълчалив отказ на "Изи финанс" ЕООД и да обсъди влязлото в сила решение №249/13.01.2025 г. по адм.дело №779/2024 г. по описа на АС - Хасково, в изпълнение на което на субекта на данни са предоставени копия от поисканите от жалбоподателката договори. АС, в изпълнение на дадените указания, е оставил без движение жалбата на Ч. за посочване дали обжалва изричен или мълчалив отказ на дружеството. С молба жалбоподателката чрез процесуалния си представител изрично е посочила, че обжалва изричен отказ на "Изи финанс" ЕООД по отправено заявление на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 679/2016 г. на Европейския парламент и на Съвета в частта, в която е отказано предоставянето на потвърждение по чл. 15, § 1 от Регламента за обработването на личните данни на субекта, свързани с направените по договорите плащания, както и в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с извършените във връзка с договорите плащания, обективиран в документ, наименуван „Отговор на жалба“ от 17.09.2025 г., подписан от юрк. Ц. Драганчева, заведен с вх. № 11034 от 18.09.2025 г. по АД 1587 от 2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, съдът е изложил мотиви, че с оглед уточняващата молба на Ч., жалбата й е насочена срещу документ, който не подлежи на съдебно обжалване. Оспореният документ е процесуално действие на ответника, извършено от негов упълномощен представител в определението от закона форма и време, с което се изразява становище по допустимостта и основателността на подадена срещу него жалба и се представят писмени доказателства. Съдът е адресат на отговора на жалбата, а не жалбоподателката, поради което документът не е отказ на администратор на лични данни по заявление по чл.15 ОРЗД. Определението е правилно. Съдът е изпълнил указанията на ВАС в касационното решение и е оставил без движение жалбата за уточняване дали е насочена срещу мълчалив или изричен отказ на дружеството - администратор на лични данни. Жалбоподателката е уточнила, че обжалва „Отговор на жалба“ от 17.09.2025 г., подписан от юрк. Ц. Драганчева, заведен с вх. № 11034 от 18.09.2025 г. по адм.дело № 1587 от 2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е направил обоснован анализ на съдържанието на отговора на жалбата и е приел, че същият наистина има характер на отговор на жалба на не изричен отказ по заявление на субекта на данни за предоставяне на копия от документи с негови лични данни. Не е налице твърдяната в частната жалба хипотеза, в която след мълчаливия отказ е постановен изричен отказ и жалбата се счита насочена срещу изричния отказ. Както е посочено в решението на ВАС, по заявлението на Ч. е бил постановен мълчалив отказ, обжалван от нея, отменен от съда с влязло в сила решение на АС - Хасково и в изпълнение на решението дружеството е предоставило копия от договорите, съдържащи лични данни на Ч., след което съдът е бил сезиран със жалбата, по която е образувано първото първоинстанционно производство. След образуване на делото е постъпил и процесния отговор на жалбата, в който се твърди и нейната недопустимост, тъй като вече има влязло в сила решение по жалба срещу мълчалив отказ срещу същото заявление. Тоест липсва хипотезата, в която преди да се постанови съдебно решение по жалба срещу мълчалив отказ, следва изричен отказ на ответника, когато се приема, че жалбата е насочена срещу изричния отказ. Отделно от това правилни са доводите на АС, че отговорът на жалбата е с адресат съда, а не субекта на данните, и не представлява отказ по заявление по чл.15 ОРЗД на администратор на лични данни. Предвид изложеното определението като правилно следва да се остави в сила. Молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде разгледана от настоящия съдебен състав предвид резпоредбата на чл.176а, ал.4 АПК и предвид постъпилата частна жалба срещу определението за прекратяване на производството. Молбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна, тъй като по адм.дело №564/2026 г. не е било направено искане за присъждане на разноски преди постановяване на определението за прекратяване на производството, а същото е формулирано за пръв път в молбата за изменение на определението - тоест след преклузивния срок по чл.80 ГПК вр. чл.144 АПК. Предвид изложеното молбата за изменение на определение №2161/26.05.2026 г. следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, на ответника по частна жалба следва да се присъди претендираното в отговора на частната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро, платимо от Ч.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение