Определение № 667 от 22.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3111/2013 г.
ВКСII търговско отделение22.10.2014 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК определение № 743/08.11.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. №3111/13 В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА [фирма]-гр. К. да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 100-сто лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.274 ал.3 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила молба от страна на пълномощника на Първа инвестиционна банка”АД-гр. София за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 743/08.11.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. №3111/13 В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иск [фирма]-гр. К. по иск по чл.694 ал.3 ТЗ срещу молителя и Би Е. енд В. П. О.-в несъстоятелност. Претендира се присъждане като разноски на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 488 000 лева- общо в производството пред всички инстанции. Ответникът по молбата [фирма] по чл. 248 от ГПК изразява становище за нейната недопустимост,евентуално неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 248 ГПК съдът може да измени постановеното от него решение,съответно определение в частта за разноските ако страната е поискала това в едномесечен срок от постановяването му и при своевременно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. В случая страната претендира допълнително присъждане на разноски в размер на 4 488 000 лева- общо в производството пред всички инстанции. По реда на чл.248 ГПК съдът отстранява съответния пропуск да присъди разноските, направени в производството приключило с акта, с който следва да се присъдят същите, но не и тези които е следвало да се присъдят от друг различен по степен съд. Отделно от това следва да се отчете и това, че производството пред ВКС е приключило с определение по реда на чл.274 ал.3 ГПК с произнасяне в закрито заседание по допускане на касационно обжалване по частна касационна жалба. Ето защо, настоящият състав счита, че приложима в случая е разпоредбата на чл.11 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като отчита степента на фактическа и правна сложност на чисто процесуалния спор за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване в конкретния случай, счита, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на банката-молител в настоящото производство до размера на минимално дължимото по цитираната Наредба: 100-сто лева. Мотивиран от горното съдът