Решение № 6408 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Подуяне“– Столична община, насочена срещу Решение № 38437/ 19.11.2025г. по адм. дело № 5248/ 2025 г. на Административен съд София– град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради това, че решаващият съд неправилно е отменил мълчаливия отказ на кмета, който е правилен и законосъобразен. Моли да се отмени решението на АС София– град и да се потвърди мълчаливия отказ на кмета на район „Подуяне“– Столична община. Ответникът- К. Й. Г. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Апостолова, оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт на Административен съд София– град е ОТМЕНЕН мълчалив отказ на кмета на район „Подуяне“– Столична община по Заявление вх. № РПД25-МД94-13/ 08.04.2025 г., подадено от К. Й. Г. за извършване на административна услуга- заверка на молба - декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК за поземлен имот с идентификатор 68134.603.1523 по КККР на район „Подуяне“- Столична община. Преписката е ВЪРНАТА на административния орган за извършване на исканата административна услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания, във връзка с приложението на закона. За да постанови този резултат адм. съд приема, че е подадено Заявление вх. № РПД25-МД94-13/ 08.04.2025 г., от К. Й. Г. за извършване на административна услуга- заверка на молба- декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК за поземлен имот с идентификатор 68134.603.1523 по КККР на район „Подуяне“- Столична община. Намира, че заявлението представлява искане за извършване на административна услуга, като единствено нотариусът в охранителното производство носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право. Поради липсата на отговор е прието, че предмет на съдебен контрол, е мълчалив отказ на Кмета на район „Подуяне“– Столична община за извършване на административна услуга- заверка на молба - декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК. Посочил, че компетентният административен орган - кметът на общината в това производство дължи отговор, в който е необходимо да посочи трима свидетели по указание на молителя (по възможност да бъдат съседи на имота) и да удостовери, дали имотът не е общинска собственост във връзка със забраната на чл. 86 от Закона за собствеността. В заключение адм. съд счита отказът за незаконосъобразен и поради това отменя същия и връща преписката за извършване на административната услуга– издаване на исканата услуга- заверка на молба- декларация по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, поради това, че мълчаливият отказ е законосъобразен, тъй като административното производство пред органа не е приключило и липсва мълчалив отказ. Административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “а” от ДР на Закона за администрацията (ЗА) – заверка на молба- декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Компетентността на административния орган се свежда до посочване на трима свидетели и до проверка на обстоятелството дали въпросният имот е общинска собственост. Споделят се доводите на адм. съд, че са неправилни дадените от адм. орган указания, свързани с посочване на конкретен нотариус в молбата - декларация. В чл. 587, ал. 1 и ал. 2 ГПК не се съдържат изисквания за реквизитите на молбата за предоставяне на процесната административна услуга. Не е необходимо да се изяснява пред кой нотариус е образувано нотариалното производство. Удостоверяването, че имотът не е общински е свързано с извършването на съответната проверка от органа, а това няма връзка с личността на нотариуса. Компетентността на нотариуса е нормативно установена, а неговата идентификация не е задължителна. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число по реда на обстоятелствената проверка. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. Обосновано решаващият съд приема наличието на мълчалив отказ- чл. 58, ал.1, вр. чл. 21, ал. 3 АПК за произнасяне по подадената молба за заверка на молба- декларация. При мълчаливият отказ по чл.58 от АПК липсва изрично волеизявление на административния орган и той подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК, с оглед белезите на индивидуален административен акт, които притежава- чл. 21 от АПК. В случая заявлението е подадено на 08.04.2025 г. до едноличен орган, който съгласно чл. 57, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 3 и § 8 ПЗР АПК е бил длъжен да се произнесе по същото до 7 дни от започване на производството. Този срок е изтекъл на 15.04.2025г., присъствен ден, съобразно правилото за броене на сроковете, уредено в чл. 60, ал. 5 ГПК. Непроизнасянето на органа в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. При това положение правилно се приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от отмяна на мълчаливия отказ– чл.126, във връзка с чл.150, ал.1, т.5- 7 АПК. С мълчаливия отказ административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Адм. съд правилно е приел, че мълчаливият отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Мълчаливият отказ лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва изрично да откаже или да издаде искания документ, като негова е преценка за съдържанието му. Решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл.143, ал.4, във вр. с чл.228 АПК следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 510 евро, съобразно представения ДПЗС от 22.01.2026 г. (лист 22). С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение