Решение № 7478 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2011 г.

Решение № 7478 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)-Добрич, против решение № 251 от 13.12.2010 г., постановено по адм. д. № 680 по описа за 2010 г. на Административен съд-Добрич. С него съдът е отменил заповедта на касационния жалбоподател в настоящото производство, издадена на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че към момента на издаването на заповедта ответникът по жалбата не е държал имота, като се позовава на началото на стопанската година, което започвало на 1.10.2010 г. По изложените съображения, се моли, решението да се отмени. От ответната страна е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Изложени са възражения, които се противопоставят на твърденията съдържащи се в касационната жалба. Моли се, решението на съда да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Заинтересованата страна-министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител се присъединява към изразеното становище в касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Счита, че съдът правилно е установил, че не е налице една от предпоставките на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като към момента на издаването на заповедта, имота не се ползва от отстранения от него, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Добрич е бил сезиран с жалба, подадена от Иса Сали Феим, в качеството му на ЕТ "Исм 91-Иса Сали", със седалище в с. Каравелово, община Никола Козлево, Шуменска област, против заповед № РД-10-195 от 3.09.2010 г., издадена от директора на ОДЗ-Добрич, с която въз основа на описаните в нея фактически и правни основания и на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ, е наредено да се изземе от ЕТ "Исм 91-Иса Сали" имот № 24001, представляващ нива с площ 3454, 400 дка, намираща се в землището на с. Зърнево и принадлежаща към ДПФ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно това, че имотът е бил предоставен под наем с договор, сключен на основание чл. 228 ЗЗД на жалбоподателя, с първоначален срок от четири стопански години, а в последствие срокът му е променен с анекс с дата 31.05.2001 г., направено запитване до Министерството на земеделието и храните относно срокът на договора за наем и анекса, с който срокът му е продължен, извършена теренна проверка за имота и съставен протокол за нея, включването на имота в тръжната процедура за предоставянето му под наем или аренда за стопанската 20010/2011 г., сключен нов договор за аренда между издателя на обжалвана заповед и лицето, спечелило търга за имота, надлежно вписан - лист 56-62 от делото и приложен към него протокол-опис за предаването на имота, принадлежащ към ДПФ - лист 63. Така установената фактическа обстановка съдът е привел към приложимото материално право - чл. 34, ал. 8 във връзка с чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, като е приел, че заповедта е издадена при липсата на материална предпоставка от хипотезата на правната норма - ползване от лицето от което имотът е иззет, дължаща се на допуснато нарушение на чл. 35 АПК - неизясняване на фактическото положение към момента на издаването на заповедта. При така установеното нарушение съдът е направил извод, че заповедта е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът правилно е анализирал всички релевантни факти относно започналата процедура по издаването на заповедта, запитването направено до Министерството на земеделието и храните, протоколът за теренната проверка, при която е установено, че имотът се ползва от жалбоподателя, включително и това, че към момента на издаването на заповедта, имотът не се ползва от жалбоподателя, а от лицето, спечелило търга за отдаването под аренда на същия имот, при проведената процедура. Писмените доказателства сочат на сключен на 6.08.2010 г. договор за аренда, вписан на 9.08.2010 г. в Службата по вписванията, протокол за предаването на имота под опис, неразделна част от договора за аренда. Заповедта за изземването на имота е издадена на 3.09.2010 г., след предаването на имота под опис. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Такива не са обосновани и посочени конкретно, поради което не могат да бъдат обсъдени. Неоснователно е и следващото твърдение за необоснованост на решението. Наведеният довод в касационната жалба, че директорът на ОДЗ не е задължен да извършва непрекъснато проверки за земите, принадлежащи към ДПФ не може да бъде възприет, защото фактите по делото сочат на различни правни изводи. Въпросът за начина и времето на извършваните проверки е предоставен в компетентността и оперативна самостоятелност на директора, но преди издаването на заповедта последният не е анализирал и резултатите от проведения търг, с включен предмет и този имот, за който е издадена заповедта. Договорът за аренда на имота е сключен на 3.08.2010 г. и е подписан от директора, издал обжалваната заповед, включително и протокол-опис, с който земята е предоставена на арендатора. Ако административният орган бе обсъдил и тези писмени доказателства най-вероятно щеше да достигне да друг извод, че този имот не се ползва от жалбоподателя, а това ще направи и безпредметно издаването на заповедта, защото е безпредметно и в нарушение на материалния закон издаването на заповед, с която се изземва имот от лице, което не го ползва. Неоснователни са и доводите относно това, че арендаторът на земята е син на жалбоподателя. Няма забрана синът на жалбоподателя да участва в проведения търг, който очевидно е спечелил, след като по делото е представен сключения договор за аренда. Не може да се възприеме и становището, че след като стопанската година започва от 1.10.2010 г., то към момента на издаването на заповедта, предмет на жалбата, то имотът се ползва от жалбоподателя. Писмените доказателства за сключения договор за аренда и предаването на имота под опис сочат на различни факти, които неправилно се интерпретират в касационната жалба. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответника по жалбата за присъждане на сторените по делото разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Според представения договор за правна защита и съдействие серия "Д", № 55380, сключен на 20.01.2011 г. ответникът по касационната жалба е направил разноски от 1800 лв., които ОДЗ-Добрич ще следва да бъде осъдена да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение