Определение № 5183 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2053/2025 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 3260/25.03.2025 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, за отмяна на влязлото в сила определение № 111/29.02.2024 г. по гр.д.№ 333/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, постановено по реда на чл.248 ГПК, потвърдено от Апелативен съд Пловдив и недопуснато до касация от Върховния касационен съд, относно присъдената държавна такса в полза на съда. Молителят твърди, че според мотивите на ЕСПЧ, чието решение от 21 май 2024 г. „Мъндев и други срещу България“, по жалба № 61872/11 относно държавните такси, е налице основание по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, да бъде преразгледан въпросът за дължимата държавна такса поради прекомерната тежест за страната в гражданския процес в нарушение на КЗПЧОС. От Корпоративна търговска банка /в несъстоятелност/, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М. - синдици на банката, чрез адвокат Д. К., е подаден писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност, като се претендират и разноски в производството. От В. Г. Ш., чрез адвокат Г. М. от САК, е подаден отговор с доводи за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК. В свое определение от 09.06.2025 г. настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане молбата за отмяна поради неспазване на преклузивния срок по чл.305, ал.2 ГПК, което определение е отменено с определение № 4493 от 06.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 3510/2025 г. на ВКС, IV г.о. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След преценка на изложените доводи и мотивите на съда в отменителното определение, настоящият състав на ВКС приема подадената молба за отмяна за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на извънинстанционен контрол по чл.303 и сл. ГПК. В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че определенията на съда по реда на чл.248 ГПК не формират сила на пресъдено нещо /СПН/ по предмета на делото, а представляват произнасяне на съда по материалноправен въпрос по друго производство, различно от исковото, който въпрос е свързан с предмета на делото (ТР № 1/21.07.2010 г. по т.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК). Според ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, на отмяна подлежат само съдебни решения, които разрешават правен спор със СПН или определения за прекратяване на делото поради отказ от иска. В този смисъл са постановените определение № 3900/01.08.2025 г. по гр.д.№ 1434/2025 г., IV г.о., потвърдено с определение № 4542/09.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 3686/2025г., III г.о./ Отделно от изложеното, за да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, молителят следва да се позовава на окончателно решение Европейският съд по правата на човека, с което да е установено нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея по конкретното дело, по което е постановен атакуваният от молителя влязъл в сила съдебен акт и то при условие, че новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението – така определение № 3718/17.07.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1159/2025 г., I г.о., решение № 414/04.07.2025 г. на ВКС по гр.д. № 4819/2024 г., IV г.о., определение № 1131/10.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 635/2025 г., III г.о. и др. В случая Комисията се позовава на решение на ЕСПЧ, по което не е страна и което не касае атакувания съдебен акт, а е постановено по жалба на трети за настоящото производство лица, поради което и не може да се приеме, че отговаря на изискването за излагане на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Съгласно указанията в т.10 на ТР № 7/2014 г., ОСГТК, такава молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.