Определение № 220 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 148/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу определение № 2141/16.11.2011г., постановено по т.д.№ 1520/11г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците М. Атанасова В. и М. Д. А., [населено място] не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК, поради което не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно. Съставът на САС се е позовал на нормата на чл.80 ГПК. По същество основанията на частния жалбоподател се свеждат до твърдението, че в мотивите на постановено решение е прието, че следва да му се дължат разноски в размер на 6180 лв. за производството пред първата инстанция, но такива не са присъдени с решението, поради което молбата му за изменение следва да се разглежда като молба за допълване на решението. Видно от решение № 1201/12.07.2011г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за разноските над сумата от 6180 лв. и го е потвърдил в останалата част. Следователно на частния жалбоподател са присъдени претендираните разноски в размер на 6180 лв. за първоинстанционното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд