Определение № 178 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2444/2017 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 30672/21.05.2017 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от Д. А. К., чрез адвокат В. И. Д. – Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влезлите в сила съдебни актове - решение № 1024 от 23.03.2016 г. по гр. дело № 15049/2015 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав и решение № 742 от 20.05.2016 г. по гр. дело № 967/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав. С първоинстанционното решение молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над А. Д. К. – негова дъщеря, същият е отстранен от съвместно обитаване с пострадалата на жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, апартамент 21 за срок от 18 месеца, считано от 23.03.2016 г. и му е забранено да приближава пострадалата А. Д. К., жилището й, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, апартамент 21, местоработата й – Медицински център по рехабилитация и спортна медицина, [населено място] и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 23.03.2016 г., присъдена е глоба по чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение. С молбата за отмяна е неправено искане за спиране изпълнението на решенията на основание чл. 309, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че молбата е неоснователна. Не са налице изискванията на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, поради следните съображения: Искането за спиране изпълнението на влезлите в сила съдебни актове е обусловено от процесуалната допустимост на молбата за отмяна. В конкретния случай Д. К. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение и на потвърждаващото го въззивно решение, които са постановени по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, в производство по спорна съдебна администрация. Същите решения са от категорията съдебни актове, имащи за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която не произтича от упражняване на конкретно право, а от разрешението, постановено от съда, с оглед уреждане на правоотношенията, въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Поради това разглежданата категория актове, към които принадлежат решенията, чиято отмяна се иска не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. След като извънредният способ за защита по Глава 24 ГПК не намира приложение спрямо цитираните решения, съответно и искането за спиране на изпълнението им е неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение