Определение № 2475 от 16.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 726/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. срещу въззивно решение № 236/12.12.2024 г. по гр.д. № 479 /2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 435/26.07.2024 г. по гр.д. № 887/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. срещу Районен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ иск за заплащане на сумата от 33 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на АНД № 865/2022 г. на Районен съд - Велико Търново. Ответната страна Районен съд – Велико Търново в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване (искът е с цена 33 000 лева), жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. Производство по АНД № 865/2022 г. на Районен съд Велико Търново е образувано въз основа на постановление на РП – Велико Търново за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК. К. Г. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.1 от НК (хулиганство). От текста на постановлението се установява, че К. Г. Т. е осъществил състава на чл.325, ал.1 НК при форма на вина пряк умисъл както следва: на 05.09.2019 г. около 19:45 – 20:00 часа в [населено място] Г. Т., който бил ловец, е нарушил правилата за носене на ловно оръжие като е произвел изстрел в близост до хора и на деца, което му било известно, защото ги бил видял и говорил с тях… С произведения изстрел е нарушил общественото спокойствие. Възприелите поведението му свидетели изразили възмущението и неодобрението си. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е обсъдил процесуалните действия по АНД № 865/2022 г. на Районен съд Велико Търново. Установил е, че в заседанията, в които не е даван ход на делото, са уважавани исканията на ищеца за допускане на правна помощ, за замяна на назначения адвокат, за отлагане на делото по съответно изложените причини, с оглед осигуряване на възможността за лично участие и ефективно упражняване правото на защита на Т. в производството. Отлаганите съдебни заседания са насрочвани своевременно, ритмично, като съдът е предприемал необходимите действия за обезпечаване на ефективната правна защита на ищеца, като своевременно е изисквал от Адвокатската колегия Велико Търново определяне на адвокати, назначавал ги е, предоставял им е възможност за запознаване с делото, предоставял е възможност на самия привлечен да участва лично при събирането на доказателства. Въззивният съд е приел, че поведението на ответника (РС – ВТ) е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред него е разумен и необходим, с оглед гарантиране на процесуалните права и на привлеченото лице, и най-вече правото му на защита и осигуряване на справедлив процес. В този смисъл забавянето на производството не се явява неоправдано, до голяма степен то се дължи на поведението на ищеца, който не е правил исканията си своевременно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател се позовава на недопустимост и на очевидна неправилност на въззивното решение - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК. В подкрепа на твърдението си за недопустимост твърди, че първоинстанционното производство е проведено без Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) да бъде конституирана като контролираща страна, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. В подкрепа на твърдението си за очевидна неправилност твърди, че е налице противоречие между твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи и между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация поради съществено нарушаване на логическите и емпиричните правила за изграждане на съжденията при извършения несистемен анализ на доказателствата от въззивния съд. Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Прокуратурата на Р. България е участвала както във въззивното (по гр.д. № 470/2024 на ВТАС), така и в първоинстанционното производство (по гр.д. № 887/2023 на ВТОС). Настоящият състав намира, че няма съмнение и за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, не е представил списък на разноски, нито доказателства, да е направил разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът