Определение № 3350 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Г. П., подадена чрез упълномощен представител адвокат Попов, срещу Определение № 695 от 31.01.2025г., постановено по административно дело № 754/ 2024г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на П. с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Административен съд– Стара Загора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по обективно съединени искове в размер на 150 000 лева, претърпени вследствие на нарушение на законодателството на Европейския съюз по адм. дело № 319/ 2024г. по описа на Административен съд– Стара Загора. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска същото да бъде отменено. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в невъзможност за осъществяване на предоставената правна помощ при отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение Административен съд– Хасково на основание чл. 158, ал. 3 АПК и чл. 129, ал. 3 ГПК е оставил без разглеждане исковата молба на И. Г. П. срещу Административен съд– Стара Загора с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени с Разпореждане № 3416/ 21.08.2024г. за оставяне на исковата молба без движение. С разпореждането съдът е указал на жалбоподателя в 7- дневен срок от съобщението да конкретизира по всяка отделна претенция от исковата молба, в какво се изразяват и от какво произтичат претърпените от него неимуществени вреди, включително в кои периоди от време са претърпени, какви са размерите на претендираните обезщетения поотделно за всяка искова претенция, както и кои са конкретните норми от законодателството на Европейския съюз, които твърди да са били нарушени по всеки от исковете поотделно и в какво се изразява причинно- следствената връзка между нарушението и претърпяната вреда. Със същото разпореждане ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и е предоставена правна помощ, като с определение № 3659/ 12.09.2024г. е определен процесуален представител. Разпореждането е съобщено лично на ищеца на 26.08.2024 г. Решаващият съд посочил, че с представено в указания срок Становище с вх.№ 5902/ 03.09.2024 г., ищецът не е изяснил ясно и недвусмислено основанието, на което се претендират сумите за обезщетение. Съдът приел, че твърденията на ищеца за нарушения на правото му на справедлив съдебен процес, правото му на интелектуален труд, правото му да получава и разпространява информация, както и правото му на образование и самообразование е общо и не внася конкретика относно това кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от съда в неговата правораздавателна дейност. Приел е също, че сочените от ищеца нарушения не могат да представляват "достатъчно съществено нарушение" на правото на ЕС и да обосноват допустимост на предявения иск. Решаващият съд е посочил, че в случая с предоставеното становище не са изпълнени дадените указания за уточняване на исковите претенции, поради което на основание чл. 158, ал. 3 АПК върнал исковата молба на И. Г. П. срещу Административен съд– Стара Загора и прекратил производството. Така постановеното прекратително определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред административния съд е било образувано по иск, предявен от П. за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 203, ал. 3 АПК по реда на глава единадесета на АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В практиката на СЕС точно и ясно се определят три условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, които следва да се установят при разглеждане на делото по същество на спора. Стандартите на извъндоговорната отговорност, установени от СЕС за вреди от окончателните съдебни актове изискват от съда по иска да установи извършва ли се с него нарушение на право, произтичащо от ПЕС или не, респ. налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. При условие, че съдът счита, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани е следвало да даде нови конкретни указания за отстраняване на констатираните пороци. В случай, че се твърди, че вредите са причинени от окончателния съдебен акт, ищецът следва да посочи коя материалноправна разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС по материалноправния спор, е била нарушена от съда. Въпреки, че с Разпореждане № 3416/ 21.08.2024г. съдът е уважил искането за предоставяне на правна помощ, тя не е осъществена ефективно в дадения срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Процесуалният представител адв. Попов е назначен за процесуален представител на ищеца едва с определение № 3659/ 12.09.2024г., като това процесуалното действие е извършено след изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. По делото няма данни на служебно назначеният адвокат да е връчен препис от исковата молба, и да е даден нов срок за запознаване с делото и вземане на становище за конкретизиране на исковата молба. Следва да се посочи и че след отмяна на обжалваното определение съдът следва да прецени редовността на исковата молба с оглед предоставената правна помощ с участие на служебен защитник, за целите на излагане на всички фактически и правни обстоятелства по исковата претенция. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия състав на Административен съд– Хасково за разглеждане на предявения иск и решаване на повдигнатия спор със съдебен акт по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,