Определение № 7562 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 60, ал. 8 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Пазарджик против Определение № 1278/29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 373/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на Сдружение с обществено-полезна дейност „Алтернативи“ гр. Пазарджик, е: 1) отменено разпореждане за допуснато предварително изпълнение, обективирано в т. 4 на Заповед № 550 от 25.03.2024 г. на кмета на община Пазарджик; 2) спряно е допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателното произнасяне по жалбата срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение. По съображения, че определението е неправилно, частният жалбоподател моли то да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като да се потвърди като законосъобразно допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна - Сдружение с обществено-полезна дейност „Алтернативи“ гр. Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, съгласно в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 8 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 60, ал. 6 от АПК, административният съд е отменил разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, обективирано в т. 4 от Заповед № 550 от 25.03.2024 г. на кмета на община Пазарджик, с която Сдружение “Човеколюбие“ гр. Пазарджик, е определено за спечелило конкурса за възлагане на управлението на социалната услуга „Наблюдавано жилище“ за младежи от 18 до 25 години без увреждания, гр. Пазарджик, определен с мнозинство от гласовете на Комисията и най–висок брой точки – 94,43 от 100 точки. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е аргументирал подробно тезата, че административният орган незаконосъобразно е допуснал предварително изпълнение на акта си, в нарушение на чл. 60, ал. 2 от АПК. Нарушението е обосновано с установената от съда липса на конкретно описани факти и обстоятелства, с оглед на които е направена преценката за необходимост от допускане на предварително изпълнение. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат. Общо правило в административния процес е, че оспорването на административен акт има суспензивен ефект и спира изпълнението му. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административния орган. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, в защита на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Във втората хипотеза на цитираната правна норма в тежест на административния орган е да установи по несъмнен начин обстоятелствата, съставляващи конкретна предпоставка и обуславящи необходимост от допускане прилагането на акта преди влизането му в сила. В отмененото разпореждане липсват конкретни и относими фактически основания за наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, извън декларативното и общо позоваване на тях. Административният орган не е мотивирал необходимостта от налагане на предварителното изпълнение и връзката на това изпълнение със защитимия държавен или обществен интерес, нито е посочил обстоятелства, при наличието на които недопускането на предварително изпълнение би създало опасност от осуетяване или затрудняване на изпълнението или настъпване на значителна или трудно поправима вреда, а се е задоволил единствено с бланкетно посочване в т. 4 от заповедта, че допуска предварително изпълнение с цел защита на обществения интерес – осигуряване на непрекъсваемост на действащата социална услуга. В случая са нарушени общите изисквания за конкретност, относимост и обоснованост на съображенията на органа във връзка с изброените в чл. 60, ал. 1 предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизпълнението на тези изисквания е основание за отмяна на разпореждането, тъй като то засяга непосредствено както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до конкретното решение за предварителното изпълнение. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл с отменителен диспозитив, съгласно правомощията по чл. 60, ал. 7 от АПК, и по този начин е решил правния спор досежно законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение по същество. Поради това постановяване на нарочен диспозитив, с който се спира допуснатото предварително изпълнение до окончателното произнасяне по жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е бил необходим. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение, обективирано в т. 4 от Заповед № 550 от 25.03.2024 г., Административен съд – Пазарджик е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение