Определение № 107 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Каменица„ АД, гр. Пловдив срещу определение № 684 от 28.07.2020 г. по гр. дело № 50/2020 г. на РОС /Русенски окръжен съд/. Ответникът – Д. Ц. С. е на становище, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на РОС е оставил без уважение молбата на „Каменица„ АД, гр. Пловдив за изменение на решението си – решение № 145 от 19.03.2020 г. по гр. дело № 50/2020 г. в частта му за разноските, съгласно която дружеството претендира ищецът да му заплати пълния размер на разноските, а именно в първата инстанция 5280.74 лв., адвокатско възнаграждение и 750 лв. възнаграждение за вещо лице, а във втората инстанция 5280.79 лв., адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с решението са присъдени разноски за двете инстанции в размер на сумата 2094 лв., както и че съдебният състав е взел предвид възраженията за прекомерност, като е съобразил чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Изложил е още, че размерът на минималната работна заплата през 2019 г. е бил 560 лв., като е начислил дължимото ДДС в размер на 20 % и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 672 лв. Към тази сума съдът е прибавил възнаграждението за вещо лице в размер на сумата 750 лв. и е присъдил за първоинстанционното производство сумата 1422 лв. Съставът е присъдил за въззивното производство сумата 672 лв., адвокатско възнаграждение, отново в минимален размер, съобразявайки, че въззивникът не е направил други разноски, освен за процесуално представителство. Крайният извод на съда за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК е обоснован със съображението за липсата на фактическа и правна сложност на делото. Частният жалбоподател поддържа, че този извод е неправилен, тъй като според него делото е с по- висока от обичайната по тези дела фактическа и правна сложност. Друг аргумент е, че юридическия труд е високо квалифициран и следва да е добре заплатен. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът по искане на насрещната страна може да го намали. Нормата изисква преценка за това намаляване, на прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тази прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договорираното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая такова несъответствие е налице. Спорът е трудов и не се отличава с фактическа и правна сложност. Необосновано е разбирането на частният жалбоподател, поддържано в производството по чл. 248 ГПК, че почти всички факти били спорни. Спорът е бил за законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ по отношение, на който приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, включително датата от която е преустановена договорноправната връзка, заеманата длъжност, датата на получаване на заповедта са били обявени за безспорни и неподлежащи на доказване. Като спорни са били отразени в исковата молба и доклада реалността на съкращението, законността на подбора, чието доказване е възложено на ответника по исковете, а на ищеца е възложено да докаже твърденията за злоупотреба с права от страна на работодателя. По спорните обстоятелства е налице задължителна практика, която разрешава тези въпроси, а това положение определя сложност в по – ниска степен. Затова извода на въззивния съд за несъответствие между договорираното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, с оглед на основния критерий по чл. 78, ал. 5 ГПК за фактическата и правна сложност на делото е обоснован и законосъобразен. Други критерии за присъждане по-нисък размер на разноските, законодателят не е предвидил. Затова доводите на частния жалбоподател се явяват необосновани, а частната жалба неоснователна. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение