Определение № 60372 от 05.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ж. К. против решение № 260079 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 498/2020 г. на ОС-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260038 от 17.09.2020 г. по гр.д.№ 1597/2018 г. на РС-Кюстендил в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касаторката против Б. Д. М. по отношение на 1/2 ид.ч. от „предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход“, която част попада в поземлен имот с идентификатор ............и ...........по КК на [населено място], както в установителната, така и в осъдителната част. В касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон, защото процесните сутеренни помещения не са самостоятелен обект на собственост и следва да се приемат като прилежащи към жилището в източната половина на къщата. Твърди се и необоснованост на този извод. Касаторката счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, защото не е възприел заключението на СТЕ, че процесните сутеренни помещения под източното жилище са обслужващи към него, а въззивната инстанция е следвало да приеме, че съдебното решение по извършване на делбата по гр.д.№ 1056/2002 г., с което целия сутерен е придаден като прилежащ към жилището в западната половина на къщата е нищожно. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Първият формулиран въпрос, по който се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебната практика е за задължението й да обсъди всички доводи и възражения и относими доказателства. Втория въпрос е „представляват ли процесните помещения /предверие, две стаи и мазе/ самостоятелен годен обект на индивидуално право на собственост или имат характера на обслужващи помещения за етажа, разположен в източната самостоятелна част на жилищната сграда“. Ответницата не е взела становище по касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С н.а. № ........,т. ......../1997 г. Н. К. А. и К. В. С. са прехвърлили на внуците си свои недвижими имоти, между които по т. а/ на Б. Д. К. – 1/2 от дворното място, западната самостоятелна част от жилищната сграда със самостоятелен вход, представляваща самостоятелно жилище, западната барака и половината стопанска постройка – източната й част. По т.б/ на ищцата В. К. и на С. К. са прехвърлени 1/2 ид.ч. от дворното място, източната самостоятелна част от жилищната сграда със самостятелен вход, представляваща отделно жилище, източната барака и половината стопанска постройка. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1056/2002 г. е допусната съдебна делба на дворното място, на сутеренния етаж и западната половина от жилищната сграда между трети лица за настоящото производство и с решението за извършване на делбата, влязло в сила на 21.08.2009 г. сутеренния етаж и западната част на първия етаж са възложени в дял на Н. А.. Ищцата е участвала в делбата на дворното място по това дело, но не е включена като съсобственик в сутеренния етаж. Целият сутеренен етаж заедно със западното жилище е възложен на трето лице за настоящия спор. Ответницата изобщо не е участвала в делбеното дело. СТЕ, основна и допълнителна, приети по настоящото дело установяват, че сутеренния етаж не е свързан функционално с жилището в източната половина на жилищната сграда, че входа за него е отделен от входа за жилището в източната част и е от дворното място, че частта от сутеренния етаж под жилището в източната половина, не отговарят на изискванията за височина на жилище, че има врата в едно от помещенията, чрез която тази част е свързана със помещенията от сутерения етаж под западната половина. При тези доказателства, РС е уважил иска по чл. 108 ЗС против Б. Д. М. за претендираните 1/4 ид.ч. от дворно място, реално източната половина, находящо се в [населено място]. на ул. Г. Т.“ № 18, ведно с 1/2 ид. част от източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, 1/2 ид. част от източната барака и 1/4 ид. част от стопанската постройка, които сгради попадат в поземлени имоти с идентификатори .........и ........... В тази част решението е влязло в сила. Отхвърлен е иска за посочените помещения в сутерена, попадащи под жилището в източната част на жилищната сграда с мотив, че ищцата не се легитимира като собственик на части от сутеренния етаж, който изцяло е предоставен в дял на трето лице за настоящото производство ведно със жилището в западната част на къщата. Въззивната инстанция е обсъдила всички събрани доказателства – нотариалния акт, решенията по делбеното дело, свидетелските показания и назначените експертизи. Относно собствеността на сутеренния етаж и техническите му характеристики, въззивната инстанция е приела, след анализ на цитираните доказателства, че ищцата не се легитимира като собственик на част от сутеренния етаж и конкретно на частта под източното жилище, защото не е изразена воля за това в нотариялния акт. Съдът е приел, че въпросът за собствеността на сутерена не се разрешава от назначени строително-технически експертизи. Заключенията доказват, че сутеренния етаж не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, съгласно чл. 60, ал. 3 от Наредба №5/1977 г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство, а има характер на обслужващи помещения, тъй като е полуподземен, но въпросът за собствеността на сутеренния етаж е разрешен с решение от 18.06.2008 г., постановено по гр.д. №1056/2002 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, влязло в сила на 21.08.2009 г., с което целия сутеренен етаж е възложен на трето лице за настоящия спор заедно със западното жилище. Поради това, съдът е приел, че е недопустимо с настоящото дело да се пререшава спорът за собствеността на сутеренния етаж. Преценени са за ирелевантни доводите на въззивницата – сега касаторка относно техническите характеристики на сутеренния етаж, с които се цели да се докаже, че тези помещения нямат самостоятелен, а обслужващ характер и с прехвърлянето /по силата на сделка, оформена в нот. акт №......., том .........., дело .........../1997 г./ на главната вещ се прехвърлят и нейните принадлежности. При така изложените мотиви към възивното решение, твърдението, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства не кореспондира на данните по делото и на съдържанието на обжалваното решение. То не противоречи на съдебната практика по първия формулиран процесуален въпрос, поради което не се допуска касационно обжалване по него. Вторият въпрос не е правен, а фактически, отнасящ се единствено до фактическата обстановка по настоящото дело. Той е и неотносим, тъй като по делото и двете инстанции са възприели изводите на експертизите, че сутеренния етаж не съставлява самостоятелен обект на собственост. Искът е отхвърлен не защото този етаж е приет за самостоятелно жилище, а защото е прието, че той е принадлежност към жилището в западната част от сградата, собственост на трето лице за настоящия спор на основание решенията по делбеното дело, в което ищцата е участвала, макар че по него са й признати права само от дворното място и не й е определена идеална част от сутеренния етаж. Доводи за нищожност на решението по извършване на делбата не могат да се разглеждат в настоящото производство, в което не участват страните по него. Ответницата е трето лице за спора по делбата. Предвид изложеното и по втория формулиран въпрос не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение