Решение № 8621 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2018 г.

Решение № 8621 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 850/23.04.2018 г. по адм. д. № 2331/2017 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № Р-03000316007090-091-001/02.05.2017 г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и молба, имаща характер на писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо 2131,92 лв. Ответникът по касационната жалба Т. Тодоров с ЕТ "Веси 94 Т. Тодоров" по съображения в писмен отговор и молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03000316007090-091-001/02.05.2017 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12. 2015 г. за разликата над 3000 лв. и съответните лихви, и в частта по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. за установено задължение за 2015 г. в размер 2630, 74 лв и 266, 06 лв лихви, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. С решение № 235/20.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна е изменен РА като за м. 12. 2015 г. е установен ДДС за внасяне 3121, 39 лв с 411, 18 лв лихви, от която главницата включва 121, 39 лв начислен ДДС върху данъчната основа на укритите приходи от продажбата на стоките по две фактури на "ЖУ-БГ"ООД и "ЛС комерс"ООД в общ размер 728, ЗЗ лв, изчислена по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, като включен в цената. В решението е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. 2630, 74 лв с 266, 06 лв лихви. В решението на директора на "ОДОП"-Варна в частта по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при определяне на данъчната основа в приходите са включени 728, ЗЗ лв – отчетна стойност по двете фактури, а разходната част е увеличена с отчетната стойност на продадените стоки по двете фактури в размер 662, 12 лв, което определя увеличение на данъчната основа във връзка с двете фактури в размер 60, 11 лв, за които съответният определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е в размер 9, 02 лв, на който съответните лихви са 0, 91 лв. В мотивите си съдът правилно е приел, че за двете фактури на посочените по-горе дружества не е доказано осъществяване на доставките, тъй като фактурите не са подписани за получател, не са представени фискални бонове за плащане по тях, пътният лист на едната фирма сочи само улицата, на която се намира обекта на дружеството, без да е посочен №, а за другата фирма осчетоводяването в счетоводството на доставчика на фактурата по партида на ревизираното лице, не е достатъчно, за да се приеме, че доставката е осъществена, след като няма доказателства за приемо-предаване на стоките по двете фактури. Съдът е отменил допълнително начисленият данък върху добавената стойност в общ размер 121, 39 лв по двете фактури и съответните лихви, които са в размер 15, 99 лв, изчислени съответно. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съдът погрешно е отменил целият определен данък за 2015 г. в размер 2630, 74 лв с 266, 74 лв лихви, макар, че е изложил мотиви за незаконосъобразно изменение на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ само по двете спорни фактури на "ЖУ-БГ"ООД и "ЛС комерс"ООД. Съдът следваше да отмени РА в тази част за определен данък 9, 02 лв и 0, 91 лв лихви. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в частта за определен данък над 9, 02 лв и лихви над 0, 91 лв следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за всяка инстанция по 1056, 13 лв – общо 2112, 26 лв. Търговецът има право на разноски за двете инстанции в размер 30, 40 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 2081, 86 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,