Решение № 362 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 780/2009 г.

Решение № 362 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 780/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Веска Райчева Производството е по чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалвано е решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 33/2009 г., с което Смолянски ОС, като е оставил в сила решение от 11.12.2008 г. по гр. д. № 336/2007 г. на РС-Девин, е уважил предявените срещу К. Ю. Т. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. Жалбоподателят - К. Ю. Т. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответниците Ф. Д. Т., Р. Д. П., Д. А. К., З. А. К., А. А. К., Д. А. А. и М. М. Т. в писмено становище поддържат, че решението е правилно молят да бъде оставено в сила. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., с определение от 3.07.2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалният въпрос, касаещ задължението на съда въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право. С обжалваното решение въззивният съд е осъдил К. Ю. Т. да заплати на Ф. Д. 1 106,83 лева, на Р. Д. 1346,83 лева, на Д. А. 1 383,54 лева, на З. А. 1683,54 лева, на А. А. 2186,96 лева, на Д. А. 1 383,54 лева и на М. М. 5 534,19 лева на основание чл. 59 ЗЗД. Съдът е приел, че между страните по делото не са налице договорни отношения, тъй като макар и да са упълномощили жалбоподателя да извърши сеч на техни съсобствени гори, то това упълномощаване не е породило правни действия и жалбоподателят се е обогатил за сметка на ищците- ответници по жалба, като е изсякъл и продал дървения им материал. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване, като е счел, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика, намерила израз в т. 13 на Постановление № 2/1977 г. на ВС, е разрешил процесуалния въпрос от значение за изхода по делото, като не е изпълнил задължението си въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право. Настоящия съдебен състав намира, че с оглед точното прилагане на процесуалните норми, което да съответствува и на практиката на ВКС, съдът следва, когато фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. Като не е изпълнил това свое процесуално задължение въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ГПК следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният съд е дал неточна правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД, с оглед твърденията направени и в исковата молба за наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, което означава, че са налице договорни отношения между същите, а не неоснователно разместване на блага. Щом като фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, то той следва да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. При разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Посочено е в исковата молба, че са налице договорни връзки между жалбоподателя и ответниците по жалба-ищци в производството, а именно наличие на представителна власт, по силата на която жалбоподателят се е разпоредил с дървен материал. При тази фактическа обстановка следва да бъде направен извод, че предявеният иск не е с правно основание чл. 59 ЗЗД и решението, постановено по такъв иск е недопустимо. Съдът следва да разгледа предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като прецени именно неговата основателност, с оглед доказателствата по делото. Предвид изложените съображения, съдът