Решение № 212 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2013 г.

Решение № 212 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Промокат" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Свети Наум" № 18, вх. "А", ет. 1 срещу решение № 1666 от 11.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10190/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Промокат" ЕАД срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-64 от 04.10.2011 г., издаден от кмета на Столична община, с който на дружеството за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. са определени задължения за такса битови отпадъци.

Касационният жалбоподател - "Промокат" ЕАД (Промокат), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приел, че оспорения акт за установяване на публично общинско вземане е издаден от компетентен орган. Не отчел, че същият е нищожен поради материална некомпетентност за издаването му на кмета на Столична община. Кметът на Столична община не е компетентен да издава акт за установяване на публично общинско вземане, тъй като е решаващ орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Кметът не може да изземва функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Сочи, че в случая не е издаден изричен отказ за възстановяване на внесени суми за такса битови отпадъци така, както изисква чл. 129 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вместо това служители на общината изготвили доклад, въз основа на който, в противоречие на процедурите и на правомощията си, кметът на общината издал оспорения акт.

Счита, че мотивите на обжалваното решение са бланкетни и не удостоверяват обвързаността на фактическите и правни доводи на съда със събраните по делото доказателства. Съдът не отчел, че за да се дължи такса за битови отпадъци не е достатъчно имотите да са включени в териториалните граници на района, в който общината извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Необходимо е услугите, за които таксата се дължи, да бъдат действително предоставени на собствениците или ползвателите на имоти. Този факт - реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ от Столична община на Промокат, съдът неправилно приел за доказан. Не отчел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват с пълно главно доказване реалното предоставяне на услугите. Съдът не разгледал и не ценил в съвкупност доказателствата по делото, в т. ч. заключението на съдебно-техническата експертиза, както и свидетелските показания на Спаска Нейчева Спасова - Манджукова и Ивайла Володиева Попова, които безспорно установяват състоянието на имотите, което изключва генериране на отпадъци. Вместо това съдът обосновал извода си изцяло на основата на констативен протокол № 11-0011351 от 21.07.2011 г., който установява включването на имотите в маршрута на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, както и поставянето на един съд тип "бобър", но това не е достатъчно за възникване на задължението за такса битови отпадъци. Неизпълнението на задължението на кмета за поставяне на съдове за отпадъци се санкционира по реда на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), поради което изпълнението му не може да обоснове предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Излага подробно разликата между такса и данък. С оглед на тези доводи твърди, че акт № РД-22-64 е незаконосъобразен, постановен в нарушение на чл. 62 във вр. с чл. 66 ЗМДТ и съдът неправилно не го отменил.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което обяви нищожността на оспорения акт за установяване на публично общинско вземане, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Иван-Александър Николов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Сочи, че оспорваният акт не е нищожен, тъй като е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и във връзка с измененията на чл. 9б ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., както и § 4 ЗМДТ. Сочи, че задължение на общината е да предоставя услугите, а не да следи кой ги използва. Конкретно доказателство за начислени и изплатени разходи за предоставените услуги от общината са предоставени на 17.11.2011 г. с № 25063 и са взети предвид от съда при постановяване на решението му.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно. Съдът изяснил спора от фактическа страна и въз основа на релевантните юридически факти изложил обосновани правни изводи за неоснователност на оспорването. От доказателствата по делото се установява, че актът е издаден от компетентен орган и за процесните имоти се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на битови отпадъци, поради което правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Промокат, в периода 01.07.2006 г. - 30.06.2008 г., бил собственик на урегулирани поземлени имоти II-281, II-282, II-283 и II-284, кв. 4, местност Северна промишлена зона "Слатина север".

2. На 14.05.2010 г. Промокат подал заявление, вх. № МДТ-7000-15 по описа на Столична община, с което поискал възстановяване на неправилно внесена такса битови отпадъци в размер на 66 248, 83 лв. за посочените имоти и период.

3. Кметът на Столична община не се произнесъл по заявлението и с решение № 1208 от 16.03.2011 г. Административен съд, София град, отменил мълчаливия отказ и върнал преписката на органа за произнасяне в четиринадесетдневен срок. Съдебното решение влязло в сила на 02.05.2011 г. като уведомлението за това е получено от кмета на общината на 31.05.2011 г.

4. На 14.04.2011 г. кметът на общината, със заповед № РД-09-671, наредил на главни експерти в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, извършването на проверка на дължимите от Промокат местни такси за периода 01.01.2006 - 31.12.2008 г.

5. На 26.05.2011 г. резултатите от проверката били отразени в доклад, връчен на Промокат. По доклада дружеството подало възражение.

6. На 04.10.2011 г. кметът на Столична община издал акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-64, с който на Промокат за периода 01.07.2006 - 30.06.2008 г. били определени такса битови отпадъци за четирите имота в размер на 58 740, 11 лв. и лихви в размер на 6 890, 81 лв. В мотивите на акта е отразен променения статус на имотите - не са земеделска земя, и предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа.

7. В хода на съдебното производство съдът приел копие на подадените от Промокат декларации по чл. 17 ЗМДТ за процесните имоти с посочена балансова стойност; решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата за отделните видове услуги за 2006 г., 2007 г. и 2008 г.; заповедите на кмета на Столична община - район "Слатина" за определяне на границите на териториите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно които процесните имоти попадат в обхвата на предоставяните услуги; заключение на съдебно-техническа експертиза, която установила, че в процесния период не е възможно отделянето на битови отпадъци от имотите, тъй като не били застроени и ползвани; показанията на свидетелите Спаска Нейчева Спасова -Манджукова и Ивайла Володиева Попова относно вида на имотите, тяхното местоположение и състояние; констативен протокол № 0011351 от 21.07.2011 г. за извършена насрещна проверка за местоположението на процесните имоти с оглед на обхвата на организираното сметоизвозване; писмени доказателства за предоставяне на услугата от общината; карта, схема и комбинирана скица на район "Слатина", изготвени от "Географска информационна система - София" ЕООД, установяващи местоположението на процесните имоти.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на § 4б ЗМДТ, и в исканата от закона форма. Приел, че в хода на производството органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че оспорването на представените по делото карта, схема и комбинирана скица на район "Слатина" не е проведено успешно от жалбоподателя и доказателствата, заедно със заповедите на кмета на Столична община - район "Слатина" за определяне на границите на териториите, на които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, и на констативен протокол № 0011351 от 21.07.2011 г., доказват, че процесните имоти попадат в границите на териториите, на които общината предоставя услугите, както и че услугите реално са предоставяне. Приел, че произнасянето на органа след определения в съдебното решение срок не прави акта нищожен, тъй като срокът е инструктивен. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата срещу него.

Този извод на съда е правилен.

При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение по делото не е спорна собствеността на процесните имоти, не е спорен процесния период, не е спорна балансовата стойност на имотите, определените от общинския съвет размери на таксите за отделните услуги, както и размера на определената такса. Спорът по делото е досежно компетентността на органа и реалното престиране на услугите.

Твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон е обосновано с довода за нищожност на оспорения акт. Касаторът счита, че кметът на общината не е компетентен да издаде акт за установяване на публично общинско вземане. Безспорно е, както сочи и касаторът, че съгласно чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 ЗМДТ служителите в общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правомощията на орган по приходите по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Безспорно е също, с оглед на тази разпоредба и на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, че именно органът по приходите издава акта за установяване на задължение по декларация, когато размера на задължението се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, каквато безспорно е хипотезата на определяне на дължимата такса за битови отпадъци. Безспорно е, че кметът на общината, с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, има правомощията на решаващ орган по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Но както правилно приел съдът тази нормативна уредба не е приложима за процесния акт. Производството по искането на касатора за възстановяване на неправилно платена според него такса битови отпадъци е започнало на 14.05.2010 г. (т. 2). Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая с подаването на заявлението, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК, е било образувано административното производство. Отмяната от съда на мълчаливия отказ на кмета на общината и връщането на преписката за произнасяне не са довели до прекратяване на административното производство. Напротив, производството е продължило с извършената проверка и приключило с издадения акт. Нормата, на които се позовава касаторът - чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, е в сила с посочената редакция от 01.01.2011 г. Но от 08.03.2011 г. е в сила разпоредбата на § 4б ЗМДТ, която установява, че започналите и неприключили до 31.12.2010 г. производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред. Производството, в което е постановен оспореният акт, е именно такова - започнало и неприключило до 31.12.2010 г. Поради това приложима, с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК във вр. с § 4б ЗМДТ е редакцията на закона, действала до 31.12.2010 г.

Действалата до тази дата нормативна уредба, както правилно приел и съдът, е тази на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, съгласно която вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно именно кметът на общината е компетентен да установи с акт за установяване на публично общинско вземане дължимата такса за битови отпадъци. Тъй като приложим в случая е не Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Административнопроцесуалният, неоснователен е и доводът на касатора свързан с издаването на акт за възстановяване и производството по чл. 129 и следващите от ДОПК.

Видно от изложеното релевираният от касатора довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон е неоснователен. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и съдът правилно определил, тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като доказателствата по делото не обосновават извода на съда за престиране от страна на общината на процесните услуги. Това негово твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. След съвкупна преценка на доказателствата съдът правилно приел за доказан факта на престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ. От неоспорени официални документи, в т. ч. влезли в сила заповеди за устройство на територията, в която се намират процесните имоти, по делото е безспорно доказано, че имотите на касатора попадат в границите на територията, на която общината предоставя и четирите услуги по чл. 62 ЗМДТ. Самият касатор не оспорва факта, че до имотите му общината е била разположила съд за събиране на отпадъци, а от представените многобройни писмени доказателства е видно, че в процесния период услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване фактически са предоставяни на територията, на която са разположени имотите на касатора. Ноторно е, че Столична община притежава депо и обезврежда битовите отпадъци в него като доказателства за това за процесния период и район също са представени по делото. Въз основа на тези доказателства съдът правилно приел за доказано престирането на услугите по чл. 62 ЗМДТ от общината по отношение на имотите на касатора. При формирането на тези фактически изводи и изграждането на вътрешното убеждение, на основата на събраните по делото доказателства, не се установи съдът да е допуснал грешки, изразяващи се в несъответствие между неговите изводи за фактите и ненормираните от закона изисквания за истинност на тези изводи.

Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели досежно използваемостта на имотите и възможността от тях да се генерират битови отпадъци, тъй като този факт е ирелевантен за възникване на задължението. Ако касаторът е считал, че през процесния период няма да ползва предоставяните от общината услуги е следвало в съответствие с чл. 9 ЗМДТ във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредбата за администриране и определяне на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, да подаде в срок декларация и по този начин да установи факта на неползване на имотите. Като не е сторил това и при доказаното престиране на услугите от общината съдът направил обоснован извод за дължимост на определената такса за битови отпадъци и с оглед на това за законосъобразност на оспорения акт.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът направил верни и обосновани фактически изводи на основата на съвкупната преценка на доказателствата по делото и правилно определил, тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд