Определение № 448 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 230/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на В. А. Т. чрез адв. Бозов срещу определение №2162/04.12.2025 година на Административен съд – София-област по адм.д. № 1307/2025 година. С последното е отхвърлено искането на В. А. Т. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 558/19.11.2025г., издадена от старши полицай във 02РУ при СДВР. Излага съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Съдът не събрал цялата административна преписка по случая. Не анализирал твърдените процесуални нарушения при вземане и отчитане на пробата за алкохол, както и нарушенията на Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Прави искане за отмяната му и постановяване на друг, с който да се спре допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССО е образувано по жалба на В. А. Т., чрез адв. Бозов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №558/19.11.2025г., издадена от старши полицай във 02РУ при СДВР, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. За да отхвърли искането, съставът на АССО е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

Изводите му са правилни като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

1. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка спрямо В. А. Т. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон.

2. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта може или ще му причини. Неправилен е изводът на АССО, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. Такова доказване законът не предвижда. Този неправилен извод на АССО не се отразява върху законосъобразността на крайния му извод, тъй като в случая жалбоподателят не доказва настъпване на значителни или трудно поправими вреди, съобразно изискването на чл. 166, ал.4 АПК.

3. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена значимост – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 промила. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост.

4. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са фактите относно причинените на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди от това предварително изпълнение. Това, че Т. трябва да ползва обществен транспорт до работното си място не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда.

По отношение на твърдените грижи за внуци, правилен е изводът на АССО, че по делото няма данни те да са предоставени за отглеждане единствено на него, за да се направи извод за пряка зависимост на непълнолетни лица от грижите на техния дядо. Родителските права и задължения по отношение на децата по закон са на техните родители, за които в случая няма данни да не могат да ги упражняват пълноценно.

5. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“.

Предвид гореизложеното, правилен е изводът на АССО в насока, че всички твърдени факти (предвижване до работно място с обществен транспорт, грижа за внуци при здрави и работоспособни родители на тези деца, Протокол за химическо изследване на алкохол в кръвта, при взета проба след 2 часа и 54 мин.) не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС