Определение № 162 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5897/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Н. К. и юрисконсулт М. Ш., срещу въззивно решение №5645 от 25.07.2014 г. по гр.д. №15400/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 19.09.2013 г. по гр. дело № 1763/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. Й. Б. сумата 5 065,63 лв. – частична претенция от 50 000 лв., представляваща пазарна стойност на дължим месечен наем за периода 19.05.2010 г. - 13.01.2012 г., по повод осъществено ползване на собствените на ищеца 12 945/20 595 идеални части от парцели *, **, *., от квартал *-* по плана на [населено място], местност „К. с. - П. к." с обща площ от 20 595 квадратни метра, без да е налице основание за това, заедно със законната лихва от 13.01.2012 г., като е отхвърлен предявеният частичен иск за разликата над 5 065,63 лв. до 5 100 лв. Въззивният съд е приел, че при отсъствието на платено обезщетение /респективно учреден сервитут/ спорът за заплащане на ползването на имота се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване. Към 2006 г. част от имота, в който е построен газопроводът, не е бил публична собственост. Ето защо, за да възникне сервитут ответникът е следвало да плати на собственика на частния имот обезщетение по чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Обстоятелството, че съответната част от имота е била собственост на С. о. не означава, че имотът е бил публична собственост по смисъла на чл. 67, ал. 2 ЗЕ. След като сервитутно право не е учредено в полза на ответника, то същият ползва части от имота на ищеца без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение.

Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по множество правни въпроси: 1/ дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителната мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ; 2/ длъжен ли е новият собственик на имота да търпи ограниченията след като е закупил имота с вече възникнал сервитут по чл.64, ал.4 ЗЕ; 3/ в кой момент възниква изискуемостта на вземането за обезщетение; 4/ може ли въззивният съд да преизчислява обезщетението когато не е налице основание за служебно прилагане на императивна материалноправна норма и така да влошава положението на подалия въззивната жалба; 5/ трябва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и 6/ необходимо ли е при иск по чл.59 ЗЗД да се установява обогатяването и обедняването, както и размера на последното. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са ПП на ВС, ТР на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС.

Ответникът по жалбата Н. Й. Б., [населено място], оспорва жалбата

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №5645 от 25.07.2014 г. по гр.д. №15400/2013 г. на Софийския градски съд по първия повдигнат въпрос, който обуславя крайното решение и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 101, 31 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.