Определение № 172 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 283231/28.04.2022 г. от Д. С. Д. срещу разпореждане № 22/21.01.2022 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о., с което са върнати три броя частни касационни жалби с вх. № 69515/09.12.2021 г. по описа ВКС, с вх. № 36999/09.12.2021 г. по описа на САС и вх. № 368710/09.12.2021 г. по описа на СГС, подадени от Д. С. Д. срещу определение № 60411/23.11.2021 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя с подадените частни жалби е оспорил валидността и допустимостта на определение № 60411/23.11.2021 г. на ВКС и е поискал с тях съдът да установи тези пороци, съответно да го отмени. Сочи, че администриращия съд е бил длъжен да съобрази правната същност на жалбите, да определи компетентния съд да разгледа искането за установяване на нищожност/невалидност/ и недопустимост на това определение на ВКС и да му изпрати жалбите ведно с цялото дело за продължаване на производството по тях. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на състава на ВКС за администриране на частните жалби. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 60411/23.11.2021 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено разпореждане № 152/2021 г. по ч.гр.дело № 777/2021 г. на ВКС, III г.о., с което е върната частна жалба с вх. № 3477/21.04.2021 г./същата заведена и с вх. № 309179/21.04.2021 г./, подадена от Д. С. Д. срещу определение № 120/01.04.2021 г. по ч.гр.дело № 777/2021 г. на ВКС, III г.о. Срещу постановеното определение от 23.11.2021 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о. са подадени три частни жалби от Д. Д. - с вх. № 69515/09.12.2021 г. по описа ВКС, с вх. № 36999/09.12.2021 г. по описа на САС и вх. № 368710/09.12.2021 г. по описа на СГС с идентично съдържание. С обжалваното разпореждане частните жалби са върнати като процесуално недопустими - подадени са срещу определение на състав на ВКС, което не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.2, вр. ал.1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба определенията на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото – т.1 и в случаите, изрично посочени в закона – т.2. С определение № 60411/23.11.2021 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.274,ал.2 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по основателността на частна жалба, подадена от жалбоподателя срещу разпореждане № 152/2021 г. по ч.гр.дело № 777/2021 г. на ВКС, III г.о., с което е върната частна жалба вх. № 3477/21.04.2021 г., подадена от Д. Д. срещу определение № 120/01.04.2021 г. по ч.гр.дело № 777/2021 г. на ВКС, III г.о. Посоченото определение на ВКС от 23.11.2021 г. не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е определение, за което изрично в закона е предвидено, че подлежи на обжалване с частна жалба. Същото определение на ВКС не подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Следователно определението под № 60411/23.11.2021 г. по ч.гр.дело № 4459/2021 г. на ВКС, III г.о. е окончателно - с постановяването му редът за инстанционен съдебен контрол е изчерпан. Подадените частни жалби от Д. Д. срещу това определение са процесуално недопустими и следва да се върнат, какъвто е и изводът на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на разпореждането са необосновани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о