Определение № 371 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2020 г.

Производство по чл. 122, изр. 3 от ГПК. Образувано е по спор между Габровския окръжен съд (ГОС) и Великотърновския апелативен съд (ВтАС) относно компетентността за произнасяне по събиране на дължимата държавна такса за производството по въззивно обжалване по подадена от Т. Ив. Н. и В. Н. Н., частна жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. срещу разпореждане от 09.07.2020 г., постановено по гр. дело № 56/2017 г. на ГОС. Частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. е подадена чрез първоинстанционния ГОС до въззивния ВтАС. С разпореждане от 21.07.2020 г. ГОС е дал указания на жалбоподателката Т. Н., в едноседмичен срок от съобщението да заяви, поддържа ли частната жалба, и ако я поддържа – да я представи, подписана от нея или чрез пълномощника ѝ по делото В. Н.. С разпореждане от 07.08.2020 г. ГОС е констатирал, че към момента на постановяването му няма върнато съобщение за разпореждането от 21.07.2020 г., както и че е постъпила молба с вх. № 2634/06.08.2020 г., подадена от двамата жалбоподатели Н., която не е подписана и в нея няма изразено становище по указанията, дадени с разпореждането от 21.07.2020 г.; предвид което ГОС е дал нови указания на жалбоподателката Т. Н., в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира молбата – какво е изразеното становище по разпореждането от 21.07.2020 г., като изрично заяви, поддържа ли частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. срещу разпореждането от 09.07.2020 г. С разпореждане от 31.08.2020 г. ГОС е констатирал, че към момента на постановяването му са изтекли сроковете, указани с разпорежданията от 21.07.2020 г. и от 07.08.2020 г., в рамките на които са постъпили молба с вх. № 2665/10.08.2020 г., подадена от жалбоподателя В. Н., и молба с вх. № 2834/25.08.2020 г., подадена от двамата жалбоподатели Н.; със същото разпореждане от 31.08.2020 г. ГОС е приел, че частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. срещу разпореждането от 09.07.2020 г. следва да се администрира без предварително внасяне на държавна такса, тъй като се обжалва акт във връзка с развило се производство за дължимостта на таксата от 15 лв. по друга частна жалба с вх. № 4257/11.11.2019 г.; със същото разпореждане от 31.08.2020 г. ГОС е постановил да се изпрати по компетенстост на ВтАС частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. ведно с молбите с вх. №№ 2665/10.08.2020 г. и 2834/25.08.2020 г. С разпореждане от 09.09.2020 г. ВтАС е върнал на ГОС частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. заедно с цялото дело, с указания за извършване на проверка по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 1 и с чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като към частната жалба не е приложен документ за внесена държавна такса по сметката на ВтАС и липсват данни жалбоподателите да са освобождавани от задължението за внясане на държавна такса за производството. С определение № 260017/16.09.2020 г. ГОС е повдигнал спора за подсъдност, като е изложил съображения, че компетентен да се произнесе по събиране на дължимата държавна такса за производството по частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. е ВтАС – при условията на чл. 77 от ГПК, предвид предмета на производството – обжалване на акт във връзка с развило се производство за дължимостта на таксата от 15 лв. по другата частна жалба с вх. № 4257/11.11.2019 г. – определение от 03.12.2019 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба с вх. № 4257/11.11.2019 г., и определение от 28.01.2020 г., с което са дадени повторни указания до този жалбоподател за внасянето на дължимата държавна такса по частната жалба с вх. № 4257/11.11.2019 г.; в тази връзка е посочена практика на ВКС по приложението на чл. 77 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 1 и с чл. 261, т. 4 от ГПК, правомощие (едновременно право и задължение) на съда, който администрира частната жалба – в случая ГОС, е да даде указания на жалбоподателя за отстраняването на нередовността на частната жалба, изразяваща се в неприлагане към нея на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, който следва да разгледа частната жалба като горестояща съдебна инстанция. От гореизложеното е видно, че ГОС не е осъществил това си правомощие по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 1 и с чл. 261, т. 4 от ГПК. Такива указания съдът, администриращ частната жалба не следва да дава, само ако жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за внасяне на такси и разноски по делото, какъвто не е настоящият случай. Съдът, който разглежда частната жалба като горестояща съдебна инстанция, може да събере дължимата държавна такса по реда на чл. 77 от ГПК само по изключение, и ако е приел за разглеждане и е разгледал частната жалба, въпреки че администриращият съд не е упражнил правомощията си по предварителното събиране на дължимата държавна такса (именно в този смисъл е и посочената от ГОС практика на ВКС), но настоящият случай не е и такъв, тъй като ВтАС не е приел за разглеждане частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. По изложените съображения, компетентен да се произнесе по събирането на дължимата държавна такса за производството по частната жалба с вх. № 2359/21.07.2020 г. е ГОС, на който делото следва да се върне за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администрирането на същата частна жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение