Определение № 6005 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Д. В. И., чрез процесуален представител адв. Д. К., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 4705/21.10.2025г., в частта относно разноските посредством присъждане в полза на адв. Д. С. К. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА на Д. И.. Молбата е основана на твърдения, че срещу подадената от ищеца касационна жалба Д. И., представлявана от упълномощения адв. Д. К. е подала отговор и изразила становище по изложените касационни основания. По делото е представен договор от 25.02.2025г. за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По тези съображения отправя искане за допълване на определението чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер съразмерен на защитавания по-голям материален интерес с обжалваната от ищеца част от въззивното решение. В отговор на искането П. Д. Х. изразява становище за недопустимост на молбата, като изхождаща от страната, а не от адв. Д. К., тъй като при предоставена безплатна адвокатска помощ възнаграждението се присъжда на адвоката, а не на страната. Евентуално поддържа становище за неоснователност на искането. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. Неоснователен е поддържаният в отговора на искането довод за недопустимост на молбата, като подадена от ненадлежна страна. Видно от изложението и формулираното искане претенцията е за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита в полза адвоката, в лично качество. В практиката си ВКС приема, че носител на вземането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е адвокатът и искането по чл. 248 от ГПК следва да изхожда от него, в лично качество. Вземането се присъжда нему, той е кредитор и той, в лично качество, при неизпълнение, може да поиска издаване на изпълнителен лист срещу задълженото лице. Доколкото в случая искането в сезиращата съда молба е еднозначно и не създава двусмислие, че именно адв. Д. К., който е представлявал страната безплатно претендира осъждане на другата страна съразмерно на недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение да му заплати определено от съда възнаграждение, то съдебният състав на ВКС, приема, че молбата изхожда от надлежно, правоимащо лице и не е недопустима на твърдяното основание. В молбата е обективирано искане за спиране на производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС, евентуално за произнасяне без спиране на производството, но след постановяване на тълкувателното решение. Искането е неоснователно. Предмет на образуваното тълк.д. № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС е приемане на тълкувателно решение по въпроса дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване? Разрешаването на разглежданият случай не е обусловено от отговора на този въпрос, защото чл. 36 от ЗА урежда правото на адвоката на възнаграждение за своя труд и размерът на това възнаграждение, платимо от страната по делото. В конкретния случай претенцията на адв. Д. К. е основана на твърдения за оказана от него безплатно адвокатска помощ и съдействие на страна, която му е близка в хипотеза на чл. 38, т. 3, пр. 2 от ЗА. В тази хипотеза съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на определено от съда адвокатско възнаграждение, за заплащането на което се осъжда другата страна. В конкретния случай и двете страни са подали касационни жалби и отговори по касационната жалба на насрещната страна. Ето защо приемането на тълкувателно решение по поставения въпрос пред ОСГТК на ВКС не би имало обуславящо значение за решението по настоящото производство и не са налице предпоставки за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение. По същество молбата е основателна. По касационната жалба на П. Д. Х., подадена чрез процесуален представител адв. А. Х. против неблагоприятната за него част от решение № 167 от 01.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 208/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна, съдебният състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В отговора на касационната жалба е направено искане за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. К. за производството пред Върховен касационен съд. При постановяване на определението по реда на чл. 288 от ГПК, с което касационно обжалване не е допуснато, съдът не е присъдил разноски, което сочи на непълнота на съдебния акт в частта за разноските, отстраним по реда на чл. 248 от ГПК. Молбата по чл. 38, ал. 2 от ЗА е основателна. Ответникът по касационната жалба Д. В. И. е представлявана от адв. Д. К. при уговорено в договора условие за безплатно процесуално представителство по делото. Предвид резултата по делото, адв. К. има право да получи адвокатско възнаграждение за инстанцията, платимо от насрещната страна. Размерът на същото съдебният състав определя на 3500 лв., като съобразява съотношението между отхвърлена и уважена част от исковата претенция /89390.73/10157.78 лева/, извършената работа по делото от адвоката – изчерпваща се с подаване на отговор по касационната жалба на насрещната страна, фактическата и правна сложност на спора пред ВКС по касационната жалба, по която е осъществена адвокатската защита. Последователна е практиката на ВКС проведена след задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022г., че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо молбата за допълване на определението е основателна до определения размер, като за разликата до пълния претендиран размер, искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение