Определение № 523 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 15/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. В. от [населено място], обл. София гр.София, подадени чрез процесуалния ѝ представител адв.Г. Аргиров. Жалбата е срещу определение №26749 от 11.12.2024г., постановено по адм. дело №2622/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта му, с която е отхвърлено искането на Д. В. В. за освобождаване от държавна такса и разноски, свързано с касационна жалба срещу решение №19834/14.10.2024г., постановено по адм.д.№ 2622/2024г. С частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 от АПК. Иска се отмяна на посоченото определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл.213а, ал.7 от АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваната част от определение №26749 от 11.12.2024г., постановено по адм. дело №2622/2024г. на АССГ, е отхвърлено искането на Д. В. В. за освобождаване от държавна такса и разноски, свързано с касационна жалба срещу решение №19834/14.10.2024г., постановено по адм.д.№ 2622/2024г. За да постанови тези резултати съдът се е основал на чл.83, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от АПК. Изложил е мотиви, че с разпореждане №23170/12.11.2024г. на частната жалбоподателка Д. В. В. била предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване разпореждането да представи декларация за семейно и материално положение по чл.83, ал.2 от ГПК, както и актуални доказателства за получаваните доходи. От нея не били представени такива доказателства. Освен това страната разполагала със средства за заплащане на дължимата държавна такса от 70лв., предвид заплатеното в хода производството пред първата инстанция адвокатско възнаграждение от 1500лв. Обжалваното определение е правилно. При служебната проверка по чл.218, ал.2 във вр. с чл.236 от АПК настоящият касационен състав установи, че неправилно административния съд се е основал на чл.83, ал.2 от ГПК, като е приел, че тя е приложима субсидиарно по силата на чл.144 от АПК. В действителност в АПК е налице законодателна уредба по искането за освобождаване от държавна такса. Това е разпоредбата на чл.227а, ал.2 от АПК. Гражданския процесуален кодекс се прилага само за неуредените в дял трети „Производства пред съд“ на АПК въпроси. Тъй като в случая в дял трети на АПК е налице изрична уредба в чл.227а, ал.2 от АПК, Гражданския процесуален кодекс е неприложим по искането за освобождаване от държавна такса. Същевременно обаче за това допуснато нарушение на съдопроизводствените правила липсват наведени касационни оплаквания. От друга страна нарушението на съдопроизводствените правила и не е съществено, тъй като основанията за освобождаване от държавна такса в чл.83, ал.2 от ГПК и чл.227а, ал.2 от АПК са напълно идентични. И в двата случая съдът следва да съобрази 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. И в двата случая това става въз основа на декларация за семейно и материално положение и други доказателства за тези обстоятелствата. В случая се установява, че действително по искането за освобождаване от държавна такса с разпореждане №23170/12.11.2024г. на Д. В. В. е била предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване разпореждането да представи декларация за семейно и материално положение по чл.83, ал.2 от ГПК, както и актуални доказателства за получаваните доходи. Такива декларации и доказателства не са били представени. Предвид липсата на данни за семейно и материално положение на Д. В. В., обосновано ѝ е отказано освобождаване от държавна такса. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че първоинстанционният съд не е дал на касатора образец на декларация за семейно и материално положение. Възражението е неоснователно защото съдът не е указал на касатора да представи декларация по определен образец, а декларация, съдържаща посочените по-горе обстоятелства. Затова Д. В. В. е могла да представи декларация с тези обстоятелства. От друга страна е имала упълномощен адвокат, който да ѝ помогне за представяне на исканите доказателства. И на последно място /но не по важност/ образец на такава декларация и се съдържа в публичния сайт на Административен съд София-град - https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1689. При полагане на дължимата грижа Д. В. В. лесно е могла да се снабди с този образец, да го попълни и представи по делото. Впрочем тя не е направила това и до настоящия момент. Неоснователно е също възражението в частната жалба, че първоинстанционният съд следвало да вземе предвид представен доказателства, събрани в пред първата инстанция. От една страна възражението е бланкетно, като не сочи кои точно доказателства не са съобразени. От друга страна тези доказателства са събрани в друго производство, за други цели и не покриват съдържанието на чл.227а, ал.2 от АПК. Затова те не могат да се ползват в производството по искането за освобождаване от държавна такса. И на последно място /но не по важност/ тези доказателства са събрани и са относими към друг момент. А преценката за обстоятелствата по чл.227а, ал.2 от АПК се извършва към момента на искането за освобождаване от държавна такса. Тъй като е възможно да има различия и промени в декларираните и доказаните обстоятелства, обосновано първоинстанционният съд е указал да се представят доказателства за обстоятелствата по чл.227а, ал.2 от АПК. Съобразно изложеното обжалваното определение е правилно. Не са налице твърдените касационно-отменителни основания по чл.209, т.3 АПК във вр.чл.236 АПК. Затова определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,