Решение № 1887 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2019 г.

Решение № 1887 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дойков срещу решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и частни жалби на В. Дойков срещу определение № 1484 от 5.06.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С решението е отхвърлена жалбата на Дойков против ревизионен акт (РА) № Р-03000316003368-091-001 от 14.11.2016 г., поправен с РА № П-03000317001607-003-001 от 9.01.2017 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, относно установените задължения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 36 419.99 лв., в това число главница в размер на 27 459.36 лв. и лихва в размер на 8 960.63 лв. С обжалваното определение е изменено решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна в частта му за разноските, като В. Дойков е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП сумата от 4 867.80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви по всички направени от него оплаквания. Счита, че първата ЗВР от 14.07.2015 г. не му е връчена редовно. Съдът не е изложил конкретни мотиви защо, приема, че ЗВР е подписана от компетентен орган. Твърди, че РА е нищожен. Алтернативно счита, че съдът неправилно е приел, че преведените суми от К. Костадинова са получени от ревизираното лице без основание и са с недоказан произход. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба –директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Екимова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В частната жалба са посочени оплаквания, че определението е недопустимо, защото до приключване на последното съдебно заседание не е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът неправилно е изменил решението в частта за разноските. Алтернативно твърди, че съдебното производство е двуинстанционно и неправилно са присъдени разноски за трите съдебни инстанции. Иска определението да бъде обезсилено или алтернативно отменено. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение и определение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими, като предявени от страна по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. С решение № 8570 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2345/2018 г., състав на Върховен административен съд, първо отделение е отменил решение № 2301 от 20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 594/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с дадени конкретни указания за преведените от Костадинова на Дойков суми в размер на 68 000 евро и 46 835 евро. Върховният административен съд, първо отделение е приел, че преведените през 2012 г. суми в размер на 7 000 евро от С. Стоянов, 1 450 евро от Н. Паунов, 18 000 евро от Д. Бейлс, представляват доход на ревизираното лице от други източници, който е облагаем. По отношение на получените суми от Костадинова съдът е дал изрични указания, че при новото разглеждане на делото съдът следва да назначи счетоводна експертиза, която след проверка в "Банка Пиреос България" АД да даде заключение през 2012 г. и 2013 г. на кои дати и какви суми са внесени от жалбоподателя Дойков за погашение на кредита на "Манаус комерс" ООД и по какъв начин - по банков път или в брой, какви суми са внесени от лицата по молбата на л. 705 от преписката по този кредит с посочване на дати, размери и начин на плащане, кога е погасен кредитът на "Манаус комерс" ООД. Посочено е, че вещото лице следва да даде заключение също, с дадените през 2012 г. от Костадинова 68 000 евро, дадените 20 000 евро и преведени 26 835 евро от Костадинова на Дойков погасявани ли са други кредити от Дойков с посочване на дати, начин на плащане и размер. От получените от Костадинова 68 000 евро през 2012 г., 20 000 евро в брой и 26 835 евро по сметка през 2013 г. Дойков връщал ли е суми на Костадинова с посочване на дати, размер и начин на плащане. Върховният административен съд е посочил, че данните са необходими, за да се определи каква част от преведените от Костадинова средства представлява доход на Дойков предвид плащането на други кредити от него с тези средства. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на В. Дойков, срещу РА № Р-03000316003368-091-001 от 14.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РА № П -03000317001607-003-001 от 09.01.2017 г., относно установените задължения по ЗДДФЛ за календарните 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 36 419. 99 лв., в т. ч. главница в размер на 27 459. 36 лв. и лихви за забава в размер па 8 960.63 лв. и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Прието е, че ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПK. На основание чл. 184 ГПК, във връзка с § 2 ДОПК е приет CD, съдържащ електронни подписи на органите по приходите по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24 от Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) отм. Въз основа на извършената проверка на съдържанието на диска, съдът е приел, че издадените ЗВР, ЗИЗВР и РА не са нищожни. Съдът е обсъдил събиране по делото доказателствата, ведно със заключението на вещо лице по ССЕ и въз основа на тях е приел, че получените от В. Дойков суми през 2012 г. в размер па 68 000 евро и общо в размер на 46 835 евро през 2013 г. от К. Костадинова са укрит и недеклариран доход, подлежащ на облагане по реда на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и е основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 ДОПК. Съдът е посочил, че вещото лице е установило дължим данък за 2012 г. и за 2013 г. в размер по-голям от установения в РА, като на основание чл. 155, ал. 8 ДОПК с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда па жалбоподателя. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на задълженото лице срещу процесния РА като неоснователна. Решението е правилно. Ревизионното производство се явява повторно. Доводът на касатора, че първата ЗВР не му е връчена в оригинал и не е подписана от компетентен орган е неоснователен. От представените по делото доказателства се установява, че първата ЗВР по предходната ревизия е надлежно връчена на ревизираното лице и същата е подписана от компетентен орган. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които правилно е посочил, че спорният РА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съдът е изложил конкретни мотиви по отношение на компетентността на органа издал първата ЗВР, ЗИЗВР и РА. Правилно е прието от административния съд, че от представения електронен носител (диск) и останалите представени по делото документи се установява, че лицата издали съответните документи: Ш. Сали – началник сектор при ТД на НАП – Варна, Р. Майсторска – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, В. Симеонова – старши инспектор по приходите, са притежавали валидни сертификати за съответните периоди, които са издадени по надлежния ред. По изложените съображения РА не е нищожен. По делото не са оборени констатации на приходния орган за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, поради което ревизията правилно е проведена по особения ред. Основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 4 ДОПК. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания във връзка с получените от ревизираното лице през 2012 г. суми в размер на 7 000 евро от С. Стоянов, 1 450 евро от Н. Паунов и 18 000 евро от Д. Бейлс. По делото не са представени никакви доказателства въз основа на които да може да се докаже основанието за получаване на посочените суми от задълженото лице, поради което не са оборени констатациите в РА, че получените суми представляват доход на ревизираното лице от други източници, който е облагаем. По отношение на получените суми от Костадинова по делото не е било спорно, че В. Дойков е купил недвижимите имоти от "Манаус комерс" ООД и в последствие ги е продал на Костадинова. По делото са приложени нотариални актове от 2.12.2010 г. (л. 248-250 от адм. преписка) и Нотариален акт от 5.11.2010 г. (л. 245-247 от адм. преписка), като по делото не е било спорно, че в нотариалните актове не е посочено, че имотите, предмет на покупко-продажбата са ипотекирани или че върху същите има наложени тежести - възбрана и др. К. Костадинова е придобила процесиите имоти от В. Дойков. По делото е представен нотариалният акт, от който е видно, че недвижимите имоти, предмет на сделката са собственост само на В. Дойков, че върху тях няма учредени вещни тежести, ограничени вещни права, договори за наем, че не са предмет на съдебни спорове, ипотеки и възбрани. По делото не са представени доказателства, че недвижимите имоти са били ипотекирани. От събраните доказателства не може да се установи, че продадените от Дойков на Костадинова имоти са били ипотекирани в полза на "Банка Пиpeoc България" АД за задължението на "Манаус комерс" ООД. Направеното оплаквания от касатора, че съдът неправилно е приел, че преведените суми от К. Костадинова са получени от ревизираното лице без основание и са с недоказан произход е неоснователно. От събраните по делото доказателства не може да се установи на какво основание Костадинова е превела спорните суми през 2012 г. и 2013 г. на ревизираното лице. Твърденията на касатора, че сумите са получени за погасяване на кредитът на "Манаус комерс" ООД, във връзка със закупения от Костадинова недвижим имот не са в съответствие с представените по делото доказателства. Това обстоятелство е видно и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижимите имоти, от който се установява, че върху тях няма учредени вещни тежести, ограничени вещни права, ипотеки и възбрани. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че ревизираното лице не е връщало по банков път суми на Костадинова, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че част от сумата е получена и след това е върната, във връзка с развален договор за покупка на земеделски земи. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че сумите, които Дойнов е внасял в банката са с посочено основание в платежните нареждания "вноска на каса". Административният съд правилно е приел, че по този начин се отразява внасянето на суми по собствена сметка на лицето, което внася сумите. Никъде не е отразено, че тези суми, са за погасяване на задължение, кредит, ипотека или др. вид вземане на банката към Костадинова. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице, съобразно което получените суми от Костадинова в общ размер на 114 835 евро следва да се считат за доход на Дойков. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 622. 60 лв. за настоящата инстанция. По частната жалба: С решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на Дойков против РА № Р-03000316003368-091-001 от 14.11.2016 г., поправен с РА № П-03000317001607-003-001 от 9.01.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, относно установените ЗДДФЛ за данъчни периоди 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 36 419. 99 лв., в това число главница в размер на 27 459. 36 лв. и лихва в размер на 8 960. 63 лв. С обжалваното определение е изменено решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна в частта му за разноските, като В. Дойков е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП сумата от 4 867. 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С молба от 13.05.2019 г. процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна е поискал да бъде изменено решението в частта му за разноските. С обжалваното определение съдът е допуснал изменение на решението, обсъждайки В. Дойков да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 4 867. 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП е представляван пред всички инстанции и от негово име са извършвани процесуални действия. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП е претендирал разноски по делото пред всяка инстанция в размер на 1 622. 60 лв., съобразно материалния интерес по делото, което представлява списък по чл. 80 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение е претендирано своевременно за всяка инстанция и същото правилно е присъдено в общ размер на 4 867. 80 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,