Определение № 751 от 28.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3498/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр.с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „ М. Р. И. К. 1 ” Е., гр.София против разпореждане на Софийски апелативен съд от 28.05.2014 год./ неправилно посочена дата 19.03.2014 /год./, по т.д.№ 4279/2012 год., с което касационната му жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд от 24.01.2014 год., по гр.д.№ 4279/2013 год. е върната на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на закона – чл.637, ал.2 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила - чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане подадената от настоящия частен жалбоподател касационната жалба с вх. № вх.№ 3292/ 19.03.2014 год. срещу постановеното въззивно решение № 169 от 24. 01. 2014 год., по гр.д.№ 4279/2013 год. Софийският апелативен съд е приел, че касаторът не е отстранил в дадения му по реда на чл.285, ал.1 ГПК срок нередовността на същата. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. С разпореждане от 16.04.2014 год. Софийски апелативен съд, на осн. чл.285, ал.1 ГПК, във вр. с чл.284, ал.3, т.3 и т.4 ГПК, е оставил без движение касационната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх. № 3292/19.03.2014 год., като на същия, в качеството му на касатор, са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираната нередовност в едноседмичен срок, който за страната е изтекъл на 22.05. 2014 год./ присъствен ден/. Следователно обстоятелството, че в рамките на определения от съда срок, касаторът „ М. Р. И. К. 1 ” Е. не само не е отстранил нередовността на подадената касационна жалба чрез представяне на платежно нареждане, удостоверяващо внесена сметка на ВКС д.т. в размер на 30.00 лв., съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но изрично с молба вх. № 6097/22.05.2014 год. е заявил, че не дължи прилагането на посочения документ, поради наличие на основание за спиране на производството по делото, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, обосновава правен извод, че в случая елементите от фактическия състав на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК са осъществени и разпореденото от въззивния съд връщане на касационната жалба е процесуално законосъобразно. Що се касае до визираното от частния жалбоподател основание за спиране, то видно от данните по делото, до постановяване въззивното решение на Софийски апелативен съд № 169 от 24.01.2014 год., по т.д.№ 4279/2012 год., предмет на подадената касационна жалба вх.№ 3292/19.03.2014 год., пред въззивната инстанция не е заявявано искане, основано на чл.637, ал.2 ТЗ, нито пък соченото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по спора е било въобще налице./ решението по т.д.№ 24/ 2013 год. на Благоевградския окръжен съд е от 15.04.2014 год./. Следователно отсъствието на висящ пред въззивния съд съдебен спор, който несъмнено е приключил с постановяване на въззивния съдебен акт, изключва правомощията на последния, като администриращ касационната жалба на въззивника, да е постановяване спиране на производството по делото и изложените в противен смисъл доводи на частния жалбоподател, като лишени от основание в закона, не могат да бъдат споделени. Отделен в тази вр. е въпросът, че и в разглежданата хипотеза, спирането на производството по делото не е автоматично, а с изричен съдебен акт, който при определените в закона предпоставки подлежи на инстанционен контрол – арг. от чл.229 ГПК. Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС