Определение № 13 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2950/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, срещу решение № 1243 от 05.07.2018 г. по в. гр. № 185/2018 г. на Варненския окръжен съд. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства – строителен протокол № 22 от 28.07.1993 г.; разписка от Р. Г. от 26.07.1993 г. и скица от [община] от 05.12.1997 г. Молителят е изложил твърдение, че е спазил срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата в производството С. А. Д. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като по делото няма данни кога и при какви обстоятелства са открити доказателствата, които се представят с нея, нито е обосновано по какъв начин те биха повлияли на изхода на делото. Счита, че тези доказателства не са нови. С молба от 18.12.2020 г. молителят заявява, че е узнал за новите доказателства случайно, през месец май 2020 г., от предходен съсобственик на имота И. И. П., който му ги предоставил. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срок, доколкото се основава на твърдения, че представените писмени доказателства са открити едва през месец май 2020 г., един месец преди подаване на молбата за отмяна. Молбата има необходимото съдържание и се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса и молбата е вписана. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,