Определение № 50 от 01.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1650/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх. № 2909/13.04.2020 год. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ претендира изменение на определение № 210/01.04.2020 г. по настоящото дело, в частта за дължимите от страната разноски за производството пред касационната инстанция. Страната счита, че присъденото с определението в полза на ищеца и ответник по касация адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. е прекомерно. Посочва, че база за изчисляване на възнаграждението следва да бъде намаленото от въззивната инстанция обезщетение за С., в размер на 60 000 лева. Позовавайки се на норми от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Сдружението претендира изменение на присъдените разноски до размера на минималното адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата. Насрещната страна – П. П. С. – депозира становище по молбата, с което изцяло оспорва основателността й. Посочва, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не ограничава императивно присъждането им в указаните минимуми, като целта й е недопускане на нелоялна конкуренция между адвокатите, не и ограничаване свободното договаряне между страните по договор за правна помощ. Твърди, че конкретното възнаграждение е договорено и заплатено при потенциалната възможност за разглеждане на делото в открито заседание. Изразява съгласие, че материалният интерес е 60 000 лева, но акцентира на фактическата и правна сложност на спора, предвид включения международен елемент. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното: Молбата за изменение на определението е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество молбата е основателна. В практиката на ВКС, по въпроса относно крайния срок, в който може да бъде отправено възражение по чл.78 ал. 5 ГПК, последователно се приема, че когато поради спецификите на производството насрещната страна е била препятствана да заяви становището си / напр. прекратяване на делото преди провеждане на открито съдебно заседание или развитие на процеса без открити заседания, каквото е производството по чл.288 ГПК /, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар може да се направи с молбата по чл. 248 ГПК – в този смисъл определение № 36 по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на І г.о. – изрично визиращо хипотеза на производство по чл. 288 ГПК, вкл. цитираните в същото съдебни актове, опр. № 135 по ч.т.д. № 938/2018 г. на І т.о. на ВКС и др.. Направеното възражение за прекомерност не се явява преклудирано, доколкото в производството по чл.288 ГПК касаторът не се уведомява за постъпилите от ответната страна списък с разноски и доказателства към същите. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай. Становището на насрещната страна, изложено в депозирания отговор на настоящата молба по чл. 248 ГПК, относно наличие на правна сложност по делото, предвид международния частноправен елемент от фактическия състав, е основателно. Ирелевантно е обстояутелството, че формираните в отговора възражения по основателността на касационната жалба по същество, не са могли да бъдат разгледани, с оглед недопускане на касационното обжалване с определението по чл.288 ГПК. Независимо от предходното, договореното и възмездено с определението на съда възнаграждение е значително над / повече от двукратния / минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационното дело е образувано по касационна жалба от молителя, с която се обжалва решение № 162/18.01.2019 г. по гр.д. № 5546/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която същият е осъден да заплати на П. П. С. сума от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 23.02.2014 г. Този интерес обуславя минимално възнаграждение в размер на 1 747.50 лeвa, при договорена и претендирана за възмездяване сума от 5 000 лева. Минималният размер е изчислен съобразно чл. 9 ал. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на подписване на договора за правна помощ / 24.04.2019 г. / - бр. 41 на ДВ от 23.05.2017 г., досежно чл.7 от Наредбата и бр. 84 на ДВ от 25.10.2016 г. досежно чл. 9 от същата. Доколкото, извън несъобразяването на въззивния съд с приложимо чуждо право, в аспект на приложимата за иска погасителна давност, която е и единствен предмет на касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК, касационната жалба на противната страна не е изправила ответната пред необходимост от оборване на основания за допускане на касационното обжалване по формулирани правни въпроси, нито пред обосноваване неоснователност на множество касационни доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 3 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,